Та, да ти кажа, кое е смешното... Нали си чувал да "Стокхолмският синдром"? Ще взема да поясня /just in case/- за това, че заложниците от един момент нататък се привързват към похитителите - та тя и моята стана такава. Нищо сериозно - казвам ти го за да се посмееш - ВЕЧЕ СИ ИМАШ ФЕН /в мое лице/. Може би се дължи на това, че се почувствах разбрана. Или усетих "едно рамо" . Или просто "Стокхолмски синдром", но малко "изкелифенчен". Както и да е - имаш си "фен". И благодаря, че си ме пожалил - проследих твои мнения в клуба - наистина имаш остър език, но прати много здраве от мен на ония, които "те познават и казват, че си жесток човек и умираш от кеф да караш хората около теб да се чувстват зле". Посъветвай ги да се вгледат пак или да си отговорят на противоречието м/у тяхното мнение и твоето наблюдение /кошчето за душевни отпадъци имам предвид/. Може и да звучи разпокъсано, но предупреждавам - пиша без да редактирам. Та опираме до оная тема дето истината най-боли - винаги съм я казвала в очите на хората и това ми е докарало немалко врагове /понякога си мисля, че въпреки, че са ме питали за мнението ми те изобщо не са били готови да го чуят, камо ли да го приемат/.Смешното е друго - макар и в момента да те мразят, такова поведение хем ги респектира /и им е безкрайно неприятно/, хем после като пеперуди до пламъка отново се стремят да се опарят. Нещо се разфилософствах та и аз вече не мога да му хвана края. Чао, Charles!