Стори ми се интересно мнението им за брака като за духовна връзка. И за вярността отвътре навън, основана на доверие и убеденост в стойността на собствената си личност - вярност, в която трети по презумпция няма. Другият тип вярност ми е скучен за коментар. И ми е доста фалшив. С брак или не - според мен не е от значение.

А иначе - може и да си прав. Добре, че освен от интереси, хората са движени и от чувства. Иначе би било ужасно и за вече бракуваните, и за употребяваните за чужди бракоукрепващи цели. Биха си посягали или непосягали, вместо да се обичат. Или поне мразят, аз бих го предпочела пред посягането.