ИЗНЕВЯРАТА

Когато третият спасява брака

Изповед на Юлия Кръстева и Филип Солер, двама писатели, женени от 30 години

Вярност – всички сме мечтали за нея. Но нека бъдем честни – малцина от нас са я изживели. Сексуалната революция май 1968 г слага край на забраните. Любовта-затвор е прокълната. Сартр и Бовоар се разкриват изцяло – всичко е позволено и всичко се споделя в отношенията между двама души. Правото на изневяра се възпява по особен начин, защото все пак е трудно да се пренебрегне страданието, което тя нанася. 80-те години носят нови промени:шокът от СПИН-а, страхът от безработицата, тревогата за утрешния ден са реална заплаха. Теориите, че всеки може свободно да избира своя начин на живот и любовни отношения, рухват. Само ден след погребението на Митеран 86% от анкетираните французи изразиха одобрението си към неговата любовница и бяха напълно толерантни. Изневярата, която спасява брака, този нов феномен, анализират Юлия Кръстева и Филип Солер, разкривайки своя интимен опит.

Вашата дефиниция за любовта?

Ф.С.: Има една дума, която не харесвам – съпружеска двойка. Тя върви и с литература, която аз мразя. Ние с Юлия сме женени, но всеки от нас е съхранил своята личност, занимава се със своите дейности и има своя свобода. Любовта е пълно признание на другия като различен и достигане на хармония в различността. Различията между мъжа и жената са неизбежни. В случая става въпрос да се обича едно противоречие и това е хубаво.

Ю.Кр.: Любовта е изградено от две неразделни части – нуждата от потомство и съгласие и драматичната необходимост на желанието, водещо до изневяра. Любовните отношения са амбивалентна смес от вярност и изневяра. Всички определения за любовта са изградени върху двойката понятия – “вярност-изневяра”.

Как можете да свързвате верността с изневярата?

Ю.Кр.: Нека дефинираме първо верността. Тя е стабилност, закрила, сигуроност. Смятам, че темата за верността не е отживелица, наложена ни от миналото и родителите. Тя намира място в съвременността. Това е мнението ми от позицията на психоаналитик. Детето се нуждае от две фигури, за да навлезе в света на възрастните. Майката, естествено, но и бащата, който често пренебрегваме, именно той е източникът на първите детски идентификации. Не едиповият баща, който забранява, а бащата, който обича. В любовните си отношения търсим вариант на тези два образа. Те обуславят психичната необходимост от вярност. Когато човек притежава такава стабилност, той си позволява по-свободни сексуални отношения и без задръжки разгръща копнежите си.

Ф.С.: Намирам за ужасно редуцирането на изневярата до сексуалния въпрос. Поставя се акцент върху секса, а се игнорират постоянството на чувствата и завоеванията на човешката мисъл. Обществото е на път да го превърне в нещо задължително и скучно. Често са ме обвинявали, че в романите си разкривам тази сексуална инфлация, но това е едно изкривено тълкуване. Винаги съм описвал сексуалността по непринуден, изчистен и ироничен начин - като желание, което може да се контролира. Но има нещо много по-страшно от сексуалната изневяра.

Ю.Кр.: Мисля, че разбрахме сексуалността като бунт срещу нормите и това беше необходимо, защото религиозните и пуританските забрани бяха в тежест на индивида. Днес отново се заговори за завръщане към нормите и това е форма на консерватизъм и регресия. Този процес носи положителните аспекти на сексуалната революция. Тя имаше за основна цел свободата, но криеше и едно безсмислие – унищожение на собственото Аз и на другия. Извънбрачните отношения и чувства, които изживяваме, трябва да са изградени на основата на уважението и чувствителността на постоянния ни партньор. Именно в това се изразява верността.

Ф.С.: Може да се добави и думата “доверие”. В.Денон споделя “Обичай ме, тоест не ме подозирай”.

Ю.Кр.: Тази сентенция означава и друго – “Бъди моя майка или бъди мой баща”. За брачните двойки от нашето поколение, които изживяват по друг начин своята връзка, тази игра е непоносима. Изневярата понякога е ужасна. Тя може да ни разсмее, но е и оскърбление.

Ф.С.: Верността е вид споделено детство, форма на невинност. В същността си ние сме деца. Ако престанем да бъдем, изневеряваме на себе си. Колкото до страстите, те според мен нямат голямо значение. Истинската изневяра за мен е интелектуалното предателство. По този повод аз съм против цялата прозрачност в човешките отношения. Не съм съгласен с отношенията на Сартр и Бовоар – държа на запазването на тайната.

Ю.Кр.: Верността води началото си от детството и от желанието за сигурност. Лично за себе си смятам, че съм получила много знаци за верност като малка. Това ми даде увереност. Страдала съм от сексуални изневери, но никога не съм се чувствала предадена. Нямам чувството, че могат да ми изневерят, тоест изневярата не ме засяга истински. За разлика от Филип аз мисля, че тайната не може да се запази, рано или късно тя бива узната.

Ф.С.: Имах предвид идеологията на прозрачността у някои двойки.

Ю.Кр.: Трябва да се разбере, че сексуалните интереси на жената се различават от тези на мъжа. Удоволствията им са различни, както различни са отношенията им към властта, обществото, децата. Нашето национално различие с Филип подчертава още един факт, който често се пренебрегва – мъжът и жената говорят на различни езици, следователно двойка от двама чужденци може да се превърне в истниско бойно поле. Неизменно настъпва потребността от хармония. Верността е хармонизиране на различията. Ако позволите на партньора си да запази странностите си и вие самите да се съхраните, хармонията настъпва.

-Дадохте ли си обещание да останете верни един на друг, което после престъпихте?

Ю.Кр.: Никога не сме си давали подобно обещание.

Ф.С.:Не бяхме толкова млади, когато се срещнахме. Юлия беше на 25, аз на 30 години. Почти веднага след това дойде май 1968 г. – интензивен период на духовно и сексуално експериментиране.

Ю.Кр.: В края на 60-те, годините на нашата младост, имаше голяма свобода в любовните отношения и изневярата не се интерпретираше като такава. Сега времената са други. Заплахата от безработица и страхът от СПИН отново налагат верността като основна ценност. В момента сме в период, в който потребността от сигурност е голяма, но икономическата автономия е много ограничена. Човек не може да има собствена гледна точка без една минимална психична безопасност и без финансова независимост.

Ф.С.: Юлия и аз сме равнопоставени от финансова гледна точка. На тази основа трябва да се обсъждат въпросите за любовта и верността.

Ю.Кр.: Трябва да се разглежда поведението на индивидите като икономически независими, в противен случай дискусията е невъзможна.

Спомнихте си за брака на Сартр и Бовоар известен с това, че двамата винаги са споделяли извънбрачните си приключения.

Ф.С.: Мисля, че тази история на взаимна прозрачност беше форма на взаимни задръжки и взаимна студенина. Не се знае как е протекъл животът на Сартр. Той е казал много с безразличието, с щедростта си. Водил е потаен живот, жалко, че не го е описал.

Ю.Кр.: Сартр и Бовоар бяха анархистки терористи. Творбите им са интелектуална и нравствена дързост, която е все още неразбрана. Тяхната история ги обедини, това беше историята на ранените индивиди – Сартр с едиповата оскърбеност, породена от липсата на баща, и със страданието си, че е много грозен, и Бовоар с мъжките си амбиции, с хладния си интелект и с депресивните си сексуални задръжки. Благодарение на всичко това, те показаха на целия свят, че един мъж и една жена могат да живеят и творят заедно.

Друга забележителна двойка е тази на Даниел и Франсоа Митеран.

Ю.Кр.: Митичното представяне на техния брак отговаря на една социална нужда. Това е мит за сплотеността, която политическите органи хвърлят като прах в очите на масите.

Както в САЩ и Англия изневерите на политиците са реалност, така и във Франция съпругата и любовницата на президента могат да се озоват рамо до рамо край ковчега му.

Ф.С.: Беше немислимо, че той имаше 3 жени на погребението, че защо не и 5, и 10. Смятам, че това е неблагородно. Митеран сподели с мен впечатленията си от прочита на Казанова. Мислех си, че е на прав път.
В началото на века философът Жак Маритен и съпругата му Раиса се заклеха във въздържание. Не беше ли това някакво добро средство за запазване на желанието непокътнато?
Ф.С.: Кое желание? Забравяте ли, че има трети партньор – Господа?

Ю.Кр.: Вярата в бога уравновесява отношенията в много дойки. Трябва да разберем кой замества Господа днес, когато вярата изчезва. Като психоаналитик изслушвам хората, които на мястото на бога издигат в култ изкуствата и литературата.

Изпепеляващата страст, разпалена от Ружмон ли предпочитате, или верността чрез въздържание на Маритен?

Ф.С.: Страстта изключва въпроса защо. Верността отговаря на този въпрос. Страстта предизвиква щастие или нещастие. Тезата на Ружмон е много романтична. Любовната страст води до жертвоприношение, до смърт. Това е могъща идеология, валидна и днес. Ако любовта води до катастрофа, то страстта трябва да се накаже. Това не е моята концепция за любовта. Верността и изневярата са конкретни социални въпроси. Страстта се издига в друго време.

Ю.Кр.: Страстта се стреми към абсолютното. Амбивалентността на страстта се изразява в ентусиазма на смъртта. Тя е радостта и смъртта, заслепителна и разрушителна. Мисля, че Ружмон препраща към един предфройдистки, предмодерен любовен опит, преди Пикасо и преди Арто. Невъзможно е днес да се пренебрегва фактът, че сексуалността е перверзна и полиморфна.

Представяли ли сте си, че един от вас може да се изкуши и в този случай какви биха били реакциите ви?

Ю.Кр.: Ние сме прототипи на самите нас. Всеки е самият себе си и двамата едновременно. Трудно ни е да си представим подобна ситуация. Ако се появи внезапно друга връзка, тя би могла да бъде изтърпяна, тъй като ще бъде подценявана и защото между нас съществува философско споразумение. Често чувам от пациентките си “Той ме измами” (мъжете са горди и се оплакват по-рядко) Разбирам ги като психоаналитик, но не и като човек. Да се чувстваш измамен, означава, че нямаш вяра в себе си. Това е толкова наранен нарцисизъм, че и най–малкият знак за утвърждаване на индивидуалността на другия се възприема като заплаха.

Ф.С.: Думата страст трябва да се сложи в множествено число.

Ю.Кр.: Да, но това предполага един множествен индивид. Според мен не всички хора могат да изживеят няколко страсти едновременно. Това е гледната точка на твореца. Класическият индивид се осланя на целостта на Аза си. Той изживява различни страсти, разграничавайки ги една от друга. Някои хора стъпкват една страст и избират друга на несъзнателно ниво. Други ги натрупват – те са полиморфни.

Ревниви ли сте?

Ф.С.: Ще отговоря в стила на Юлия – мъжете не ме привличат. Жената прелюбодейка е заклеймявана, докато мъжът остава ненаказан.

Успя ли да се промени тази сентенция на нравите за 30 години?

Ю.Кр.: Има известни промени – феминизмът, развитието на анархистките идеологии и контрацептивите донесоха сексуална свобода на жената. Но мисля, че предразсъдъците съществуват още. Доказателство за това е, че ако една жена има интелект и известни отговорности и се остави на желанията си, тя се възприема като заплаха за обществото и става низка. Повечето от жените са зачеркнати от политическата сцена поради злословията относно техния сексуален живот. Мнението, че една жена е постигнала всичко, което има благодарение на това, че е спала с някой, е все още валидно.

Ф.С.: Този предразсъдък е непоносим. Нарастна възможността на жените да избират своите партньори. Освен това увеличава се и финансовата им независимост.

Да избират партньорите си – да, но не и да имат няколко едновременно, както е при мъжете.

Ю.Кр.: Жените прикриват изневерите си. Този страх в женската сексуалност е израз на нуждата да бъдеш закрилян. Обществото има нужда от представата за жената като вярна майка, която се грижи за всички. Ето защо, когато този образ се разруши, когато една жена си позволи свободни сексуални отношения, се чувстваме заплашени. Чувството за сигурност, постигнато благодарение на вярната жена, е залегнало в Хомо Сапиенс, в архаизма на човешкото същество. Процесът на разрушаване на тази представа започна, но все още сме далеч от пълното развенчаване на този мит.

Да се признае ли изневярата, или да бъде прикрита?

Ю.Кр.: Абсолютна тайна не съществува. От друга страна, клюките се разпространяват бързо. Нещата могат да се изрекат по оскърбителен начин, както с уважение и зачитане на другия. Има свръхсвободни двойки, които разказват авантюрите си с такова садомазохистично самодоволство, че връзката им се разпада. Най-добре е да се допитаме до себе си, за това какво да кажем, защо и с каква цел. Да се скрие понякога е невъзможно, но и искреността е илюзия, необходимо е аналитично отношение към страстта.

Ф.С.: Аз съм за запазване на тайната и по-голяма дискретност. Човек трябва да споделя единствено със своя психоаналитик, когато се разболее.

Образец ли е вашият брачен съюз?

Ф.С.: Не, това е просто лично приключение.

Ю.Кр.: Образец, съдържащ разногласни хармонии. Нищо общо с представата за съвършена двойка.

Превод МИЛЕНА КРЪСТЕВА

(по “Novel Obcervater”)