Значи като започна тази тема-не съм гласувал за царя. И за ОДС не гласувах. За кой гласувах-няма значение, само ще ти кажа, че съм точен показател за това кой ще отнесе шамарите. Винаги гласувам за тези, които отнасят шамарите. При това не го правя нарочно. Получава се, защото не обичам да си създавам божества и да вярвам сляпо на който и да е лидер. Опитвам се да разсъждавам и понеже обикновено в БГ като се гласува, не се разсъждава, става така...

Освен това съм прагматик, или поне си мисля, че съм. Та по такава сериозна тема е хубаво да се разсъждава прагматично. Първо, в голяма част от браковете любов наистина няма, но това не означава, че те са неуспешни. Баба ми и дядо ми (бог да ги прости) до последния си дъх се караха като куче и котка, но не можеха един без друг и не мисля, че бяха толкова лошо семейство. Не са единствения такъв пример. Сигурен съм, че и ти познаваш такива хора. Това, че любовта е преминала в приятелство и уют не значи, че този брак вече е свършен.

Една извънбрачна връзка съм сигурен, че има много плюсове. Първо, малко разнообразие в живота, второ-романтиката на откраднатите моменти, прекарани с любимия/любимата, страстта, която пламва след като не си виждал любимия си човек доста време, и какво ли още не. Всичко това обаче изнервя хората и особено този, който е извън семейството, третия. Очакването просто скапва (това вече го говоря от личен опит-вече един месец чакам Тя да се върне от чужбина) и а днес, а утре, времето си хвърчи. Предполагам, че същото е й да очакваш Той да се разведе. Същото е и да очакваш да цъфнат налъмите.

Не ми се иска да го призная, но мъжете като цяло са големи егоисти и се страхувам, че и аз не правя изключение. Та в една такава връзка жената като цяло очаква повече, отколкото мъжът е склонен да даде. От друга страна обаче мъжът затова е мъж, защото трябва да носи отговорност за постъпките си. Колкото и да му е уютно с две жени, трябва да има доблестта да избере един път завинаги и да започне начисто, доколко е възможно. Сега не искам да се направя на ангелче-не съм попадал в подобна ситуация по елементарната причина, че не съм женен. Ако попадна в подобна ситуация дявол знае какво ще говоря и разсъждавам. Затова и не искам да бъда еталон за морален коректив от който никой няма нужда, защото първо не ставам за тази работа, и второ не ми харесва да морализаторствам. Още веднъж.мъжът трябва да има доблестта да бъде искрен спрямо хората, особено спрямо тези, които обича. От друга страна обаче винаги има хора, които си умират да бъдат лъгани. Те дълбоко в себе си знаят много добре какво ще стане, знаят, че ги лъжат, но съзнателно си слагат капаците на очите защото им се иска да е така. А ако някой иска да бъде излъган, все ще се намери кой да го излъже...