Има хиляди гадни ситуации, които могат да му се случат на един човек. За съжаление те не само, че могат да се случат, ами и се случват...:((( Човек може да го зареже гаджето му (много боли, по-дяволите) и да тръгне с някое говедо (от което боли още повече), гаджето може да се озове изведнъж на 2000 километра от теб и да почне да си идва а днес-а утре (което освен, че боли, е и дразнещо), но без съмнение да попаднеш в любовен триъгълник е върхът на сладоледа. Особено когато се окаже, че във връзката е намесена и любов, а не само секс. Ей богу, това последното още не съм го опитвал и дай боже да не обуя твоите обувки. Но мога да се сетя какво ти е, още повече, че ти си третата страна в триъгълника.

В случая дори и психоаналитик не помага. Защо ли? Много просто-психоаналитика ще ти даде съвети, които ти отдавна или си получила, или се сетила за тях. Проблема е, че в подобна ситуация човек инстинктивно знае какво трябва да направи, но просто не може да го направи. Не иска да ги направи и няма начин да се реши да ги направи. Човек не е РС последно поколение, да сметне две и две и да получи четири.

Имам много лоши черти, но една от най-лошите ми е, че за 31 години винаги съм казвал това което мисля. И сега няма да направя изключение. Предварително ме извини, защото някои неща със сигурност ще те засегнат. Първо-две години са достатъчно време за един мъж да се реши какво точно иска и как да го направи. Мислиш ли, че и след 2 години той ще се реши да се разведе или да скъса с теб? Просто помисли логично (колкото и трудно да е това в такива моменти). Ти искаш да си близо до него (това го разбирам) та дори и да е женен за друга. Брака наистина е една формалност и нищо повече. След време обаче ти ще искаш дете от него (няма как да се избегне това-жената рано или късно иска дете от любомия си мъж). Как ще реагира той тогава? По-лошо, ако му го кажеш постфактум, след като е късно за аборти се хващам на бас, че ще побеснее, а няма да бъде очарован.

Нека не приписваме силни чувства на всеки, когото познаваме. Опитвайки се да разсъждавам от негова гледна точка наистина всичко е супер. От една страна той е добър баща и съпруг (мъжете които изневеряват са адски любезни към съпругата си-гризе ги съвестта). От друга страна той във всеки един момент знае, че може да разчита на теб и е спокоен, че когато свирне ти ще бъдеш на линия за да му доставиш удоволствие. Е, винаги съществува риска да бъде хванат и това да доведе до проблеми, но винаги може да каже "Тя не е нищо за мен-от две години сме заедно и нито за момент не съм тръгнал да се развеждам, нали така?" Звучи гадно, нали? Съжалявам, звучи и логично... Но като погледнаш от тази гледна точка, това прилича ли ти на изгаряща любов? Да, винаги можеш да ми скажеш "Не си прав защото...Ами защото не си прав...." И точка. Това обаче няма да направи нещата по-различни. Детето му (или децата) в случая не са оправдание ("жена ке уморам, дечиня ке чувам" нали помниш тази песен, защото и той би трябвало да я помни).

В заключение-по-добре ужасен край отколкото ужас без край. Постави му ултиматум, от който той да не може да излезе с поредното "утре почвам развода". Може и да се постараеш жена му да разбере за връзката ви от трета страна. Тогава той просто ще бъде длъжен да избира. Не искам да те залъгвам-след две години връзка шанса ти да те избере е не повече от 30%. Освен ако жена му не подходи по женски, изтърве си нервите, предизвика го и буквално го хвърли в обятията ти. Друг вариант просто не виждам. Има, разбира се, още години вегетиране и напразни надежди, след което пак ще настъпи същото. Само че тогава ще си с години по-стара и шанса ти да събереш парчетата от собственото си сърце ще бъдат по-малки.

Теб мога да те разбера, макар и да не те оправдавам. За него не може да има нито разбиране, нито оправдание.

Чарлз