аз имам такъв приятел още от детските си години. Момче с което мога да споделя всичко също и той с мен. Срещаме се радко но общо взето той е единствения човек с който мога да споделя проблем или той с мен.

За инфо - такава приятелка жена нямам.

Мисля че разграничаваме добре и двамата приятелството и любовта- не сме изпитвали един към друг привличане и т.н. може би това се дължи на факта е се познаваме от деца. Незнам. Но при повечето мъже това е невъзможно- те те търсят и ти се правят на приятел само и само за да се "докопат" до теб.

Съпругът ми също ми е приятел.Също човек на който разчитам и споделям и наистина много ценен за мен. Мисля че дори в личните ни отношения риятелството и любовта са разграничени - факта че може да ми даде съвет който да го ощетява по някъкъв начин го доказва...
"като приятел те съветвам да ....., но като твой съпруг не давам понеже те ревнувам.. ":)))))
такива ми ти работи :)