Благодаря, че ми пишете!
Май ще се пристрастя към интернет - изглежда в този клуб намирам приятели, като никога досега! Всеки ден си гледам двете пост-чета и се радвам на всяко ново съобщенийце! Пак ви благодаря!
А колкото до тази тема тук, мисля че исках по-скоро да си поговоря с някой на абстрактната възможност дали човек трябва да преследва любовта си, или вечно да прави компромиси с нея и със себе си. Обаче, както виждам, повечето ми пишете за конкретно моя случай. Моята случай, моята любов не е важна тук!!! Аз вече писах какво ще направя и го правя - ще се откажа, ще си страдам пет-шест месеца и след това сигурно ще ми мине.
Интересува ме какво правите в такива случаи вие - без да ви познавам, без да искам да ми конкретизирате, имайки предвид цялото многообразие на характери и образи влизащи в интернет - от тези, които все още са тийнейджъри, чак до тези с богат и разнообразен житейски опит. Та вие преследвате ли любовта си?
Или сте като мен - твърдо сте убени в едно, но правите съвсем различно нещо. Ето аз например твърдо вярвам, че човек трябва да преследва любовта си докрай, с всички възможни средства и способи, с цялото си сърце и душа. Но за сметка на това никога досега дори не съм и заявявал на жена чувствата си към нея, нито дори по имплицитен начин съм загатвал за тях - пред когото и да било(освен в интернет, където съм толкова анонимен, че по анонимен от това няма накъде).
|