|
Трябва ли винаги, на всяка цена да преследваме любовта си? Не е ли понякога по-голяма любов да се откажеш от нея?
Да, аз писах в темата "Заслужават ли глупаците да обичат?" и така и не разбрах истински отговора.
Но сега искам да ви питам нещо, въпреки че вече сякаш получавам някакво вътрешно самодоволство споделяйки с вас проблеми, които не бих споделил с никой познат.
Ами така се случи, че се влюбих - не че ми е за първи път, не че е по-различно, но все пак въодушевен от хубавите думи, който ми написахте, реших да си помисля дали поне този път да не се откажа от любовта си, дали поне този път да заслужавам да обичам. Ами аз съм си аз, а тя е прекрасна и т.н., и всичко е точно както би трябвало да си бъде. Обаче, как да кажа, тя си има сериозен приятел, с който ходи няколко години, още от училище. Той е много добър човек - приятен, умен, интелигентен, финансово е осигурен, държи се с нея с уважение и обич. Знам, че истински се обичат със 100% сигурност.
И питам се къде е моето място. Сигурно няма да я видя пак, ако сам не проявя инициатива. Не знам как да и стана приятел - тя си има компания, аз не завързвам лесно приятелства, пък и тя няма нужда от мен за нищо. Пък и би изглеждало глупаво, ако я търся без особени причини.
Та мисля си, не е ли проява на по-висша любов, ако я оставя да бъде щастлива с приятеля си, за когото може би и ще се ожени, а аз за пореден път да не предприема нищо. Вече ми е станало навик.
Или пък да гоня любовта си по всички възможни начини, без тя да ме иска, знаейки, че мога повече да й навредя, отколкото да й дам.
Аз за себе си съм решил - ще потъна в забвение за нея, ще си страдам и ще си мизерствам, както съм си мизерствал досега. Но пък да видя вие какво ще ми кажете.
|
Трябва ли да преследваме любовта си?
