Ех, че дълго! Аз знам два сонета на Шекспир. И единият май е подходящ, ама може и да не е, щото много дълго писанието ти, много многоточия. Не видях как е с глаголите. Аз мислих, че ще е нещо дето възхвалява старата любов и аха да ви изпея онуй стихотворение от Бърнс, дето пита кога и кой ще измени на старата любов, на миналите златни дни и т.н. Ама те туй дето пишеш за чакай да видя как го казваш, а да - несподелена любов, то за туй е вторият сонет на Шекспир, дето знам, дето дума на булката, в която е влюбен да е тъй умна колкото е зла и да не сепва болно смълчания му стон и по-натаък дето я моли кат не го обича да го излъже, той се радвал и на нейното лицемерие и като болен в смъртния си час посрещал всички лекари с доверие. И на края я предупреждава: от хулите ще те спаси измама - лъжи, но външно се показвай пряма. Ей така се дерзае с мацките, дето уж не били в любени в пича.

Туй писание стана малко като "Портокал с часовников механизъм", само дето няма много русизми, освен "дерзае" и се чудя докога ще се скрия зад чужди слова и няма да си покажа лицето, пък то само зъби, дето казва Хулио Кортасар, баси колко много съм чел, ама сега отивам да вдигам железа, че да съм и красив, освен умен. Ех.