Лош съвет даде, Уотсъне! Не каза с каква сила да го ухапе. Ако го ухапе ликичко и гальовно може да се наблюдава ефектът, описан от Павлов. Ако го ухапе силно и злобно, ама недостатъчно, работата ще свърши по всяка вероятност с шамар. А ако му отхапе ухото той ще скочи от пейката (ако там е организирана сглядата) псувайки и държащ с ръка кървящия остатък от ухото си. Тогава мацето може, грижовно и с много с любов да завие в найлонче ухото, да го качи на едно такси, което с надут клаксон (не бива да се забравя и ефектът от надутия таксиметраджийски клаксон - мигновенно ще се разчуе по радиостанциите и такситата от София, Пловдив, Пазарджик, Русе, Бургас, Варна, Стара и Нова загора, Чирпан и т.н. ще се се стекат в София и ще създадат в бившето гадже усещане за значимост) ще ща го стовари в Пирогов, където ще му зашият ухото. Добре ще е ако мацето плати на докторите рушвет и да зашият парчето ухо на курта на пича. Тогаз той ще се изпълни с благодарност и любов и връзката ще е укрепена. Дано само пичът не е от хората дето като им подадеш малкият пръст ти отхапват ръката, щото ще поиска мацето да му отхапе и другото ухо за да му го зашият и него на кура, а съгласи се, че отхапването на сурови уши не е кой знае какво удоволствие! Ама пък мацето ако е влюбено ще го отхапе. Щото любовта кара хората да правят неща, които иначе никога не биха направили. Например, драги ми Уотсън, ти би ли попитал в дир.бг как да резбереш, дали бившият ти шеф те цени? Е, ако отговорът ти е "да" това значи само едно - обичаш бившият си шеф, демек и ти си на дереджето на таз мацка.

Хубаво ми е като усещам как музата напира от дълбините на безкрайната ми и безсмъртна душа и кара красивите като престояли кебапчета пръсти да тракат неуморно върху клавиатурата и да изписват ред подир ред, мисъл подир мисъл, вербализирайки безплътната красота на мисълта в стройно подредени редички от букви и думи, от които лъха интелигентност, радваща естетизма във всеки един от нас подобно на красотата на нешлифования диамант.