Сърцето ми се пука като грах
настъпано от дългия ти крак.
Да го погаля малко ме е страх,
но иначе за теб ще съм глупак.

Не е бедро, а шия на жираф.
А кожата - неземно кадифе.
Да съм умрял, ще се изправя прав,
от сладостния допир възкресен.

Пък аз съм жив и гледам те на кръв.
Ръката ми нагоре все пълзи.
Като шаран, подмамен с тлъста стръв,
тъй тялото ти нежно ме срази.

От устните ти пия наркотик.
Гърдите ти ме жарят с люта жар.
И аз изтръгвам страстния ти вик
и се превръщам в роб и господар!

А после се отпускам като дроб,
от мъжката си сила изцеден
и с ужас гледам твоето бедро
как бързо се катери върху мен...