Пламни, Любов!
Та твойто жило в мен не се ли впива
като глад и жажда?
Гладът, засищан всеки божи ден,
със нови сили всеки ден се ражда.
И ти , Любов, и твоите очи, заситили глада си,
не копнеят -
но нека глад и утре в тях личи,
родени да пламтят,
а не да тлеят!
И нека стане океан, сърце, от този промеждутък
без любов,
на чийто бряг, протягайки ръце,
да срещнем Любовта със благослов!