За мъката тук - знам ли за другите? Ще ти призная нещо за себе си, ама между нас да си остане. Аз нямам нужда да пиша за любов, ако съм радостна. Пиша, когато съм тъжна, когато нещо ми липсва и пиша с черни букви. Когато съм радостна, само чета или просто се смея цветно. Как да ти го обясня, за мен то е като реденето на пасианси. Забелязал ли си, че ако си в лошо настроение, никога не излизат? Открих го наскоро. Преди ги редях и си мислех, че ако излизат, ще ми е весело. Да, ама май е обратното. Ама че смешка.
А за другото не знам. Моето усещане не е, че зарязвам пътя си, за да тръгна по неговия, а че вървим по общ път, не че живея за другия, а че живеем. Но може и аз да не съм права.