Ами аз вече описах какво стана в тази тема /виж. "объркан съм"/. И продължавам да съм объркан, от една страна се радвам че тя е щастлива и ми е приятно да бъда обичан толкова силно, но от друга тя изобщо не е мой тип и се чудя с какъв акъл започнах тази връзка. Ние двамата сме толкова различни във всяко едно отношение, може би единствено сексуално си допадаме много, но мислиш ли че това е достатъчно за пълноценна връзка. Не мисли че съм я лъгал в каквото и да било. Говорихме сериозно и и обясних, че чувствата ни не са взаимни /беше трудно но го направих/. Тя замълча, после каза че е наясно, и не сме говорили повече за това. Не знам докога ще продължаваме така, тя хлътва все повече и иска всеки ден да се виждаме. Разбирам я напълно, защото и аз съм бил в нейното положение, с тази разлика че си останах само с мечтите по моята любов. Е това е, животът е доста гаден понякога. Най ми е гадно,че не мога да кажа на момичето с което спя "обичам те" защото няма да е вярно.