"Изкуството предоставя възможност на простия човек? Според теб тези, които не се интересуват от изкуство са по-сложни и интелигентни? "

Ако се замислиш малко, двете изречения не казват едно и също. Отричането на някакъв признак, не значи наличието на друг...

"Вживяването, за да се случи, нещото тр да е познато, изпитано по някакъв начин, да ти напомни за него. Не може да се вживее някой в нещо, което не му е понятно, но може чрез изкуството да си спомни и преживее отново емоцията. "

Определено не е така, защото ако логиката ти беше правилна, нямаше как изобщо да се вжиеем в нещо, след като първо трябва да имаме опит за него. Темата е широко разглеждана от по-умни от мен и са го нарекли знание априори. Затова и говоря за предаването на илюзия за нещо - т.е. не реалния житесйки опит за нещо. Разбира се, понякога в изкуството има и споделяне на някакъв опит. Но той обикновено е между другото, някъде набутан в ъгъла, защото целта на изкуството е да достигне до по-голяма маса хора. Това му е замисъла. Математиката също е вид изкуство, но тъй като го разбират малко хора, обществото ни не е свикнало да мисли по такъв начин за него. Разбира се важно е изкуството да може да бъде "прочетено" на много нива. Т.е. да не е необходим реално конкретен опит.

"Та.... това желание като феномен на съзнанието дали не е, защото емоции, идеи и представи изглаждат живота ни и му придават цвят и смисъл? "

Що се отнася до човешкия живот, надали някой го оспорва...

"С това не съм съгласна. Човек използва много малък процент от възможностите си съзнателно."

Не виждам къде е противоречието с това което съм написал... Аз не съм твърдял, че не може да създава нещо по-сложно от това което си мисли, че е. Определено е ясно, че човек не притежава само съзнание, а дори напротив - съзнателната му дейност е крайно нищожна спрямо всичко останало... Но аз съм далеко от това да виждам "искарата" в неспособността за съзнателност... Без да имаш и бегла представа за Създателя, няма как да си дадеш сметка и какво е реално Творението. След като ти липсва съзнателност за това, можеш само да си градиш представи и емоции... които както и двамата сме на ясно са това в което се заключава човешкия живот...

"А колкото до илюзиите - не е ли щастието именно в способността да живеем в илюзии, които да не се рушат като повей на вятъра."
Напълно съм съгласен. За съжаление аз съм от тези които вятърът ги е подхванал...

"И в този смисъл илюзиите не са ли най-ценното нещо, което си струва да "купиш". И колкото и странно да звучи не е ли в тях истината.... защото те са това, което е в нас, това, за което наистина копнеем."
Това е прекалено индивидуален въпрос. Ако можех да намеря моите илюзии тук... сигурно щях да ги купя без да се замисля. Може би защото наистина те са най-личното нещо. Но еволюцията се състои изглежда в... "рециклирането" на илюзии. Ако човек си тъпче на едни илюзии, значи не се развива... А да възпяваш стари илюзии е като да възпяваш старите политически режими - никога няма да се върнат, и реално никога не са били толкова хубави, просто на теб ти се е искало да е така...

"Защото разумът може да рационализира и интелектуализира много неща - да ги изследва парче по парче, осакатявайки ги, лишавайки ги от духа, разглеждайки само материята. не гради ли всъщност именно той, разумът най-големите илюзии за сметка на емоциите, които са ясни, точни, автентични и не лъжат."

Духът е разум в най-чист вид. И изобщо не се изчепрва с материята, а съдържа и самата разумна конструкция на илюзията. Илюзията не може да се прояви в живота без разум, и самото отричане на разума, също е разум. Емоциите са материя, защото се проявяват чрез нервната система. Това което все не намираш да наречеш с истинското му име са чувства...

"И докосвайки емоциите ни, изкуството не докосва ли най-автентичната ни и неприкрита същност?"
Човекът няма "автентична " и "неприкрита" същност. Самата дефиниция на човешкия живот изкючва подобно нещо. Човешкия живот е опит за изява на тази същност чрез илюзията и ограничената представа за нещо. Човешкият живот е затворен в материята не само защото има нещо което наричаме материя и изглежда солидна и можем да я пипнем. Много по-важна е идеята за разделеност на нещата, и че съществува нещо вън от човека, различни обекти, които се отнасят различно един към друг, като от там идва нуждата от разум, който да опише тези отношения... А от там и опита човек да изрази себе си, минава през илюзията която се появява от тези взаимоотношения и този разум. Илюзията наистина тръгва като нещо съкровено за съзнанието(което рядко е съзнателно и на нашето ниво), но самата му проява е илюзия, защото светът в който може да се вживее реално не съществува... За някои това е краят на търсенето (като будистите)... Така че от тяхна гледна точка, тази илюзия определено не е най-автентичната им същност, а точно обратното...

Всичките тези неща са обяснени много отдавна... Ако хората можеха да си използват разумът по-пълноценно, определено има много пътища и чрез него да изразиш същността си... Още повече, че той изгражда самата формата на илюзиите и чрез него те еволюират... Много ми е интересно какво ще стане близките години, дали ще настъпи деградация и на тази цивилизация, или тези които отговарят за тая планета ще внесат някаква промяна в човешкия вид. Иска ми се да го видя... Дето се вика... за това живея...