|
Даа, има над какво да се замисли човек. Особено, ако половинката му се е отнесла във виртуала.
Предположих, че такъв ти е проблемът.
Ако кликнеш на профила ми и видиш що мнения съм навъртяла за няколко години, ще се увериш, че и аз съм от виртуалнопристрастените от известно време.
Създава проблеми и търкания в семейството това, да. най-вече заради загуба на време, не заради емоциите, които човек допълнително си набавя, шматкайки се и общувайки в нета. Когато обаче започнат да добиват реални и материални измерения, си е време за червената лампичка и аларма, включена на макс.
Всичко това от моята камбанария е резултат, следствие, не първопричина.
Ти не отваряш тема за нет-пристрастеност, а за виртуална любов - конкретно.
Което, колкото и да не ти допада, връща бумеранга към вашата връзка.
С нещо не е пълноценна, на някого нещо липсва, може и да не търсиш липсите в себе си, а в неща, които се случват в главата на другия човек. Много лични, много сакрални и трудни за обяснение и за защита пред най-близките, ако щеш.
Съвет /непоискан/: погледни и приеми това като някакъв път, интимен и вътрешен на търсене на себе си. И не насилвай отвън нещата, не става. Те сами ще си намерят решението. Като махала сме, понякога се залюляваме много силно до крайна точка, но постепенно земното притегляне ни уравновесява и ни връща в покой. Простички закони на физиката.
|
Re: Виртуална любов [re: estma]
