|
И такаааа
Това го е имало, има го и ще го има винаги. Разбира се, проявява се в различни ситуации според епохата, нравите и т.н. ...
Да видим сега този феномен ... чувстваш се сигурен, неуязвим, отворен без притеснения, споделяш без да бъдеш съден, не си обвързан по задължение, а по собствено желание, няма битовизми, няма компромиси, които подпалват въпросите, "Дали не се прецаках? Дали не дадох повече отколкото получих?", можеш да контролираш, да развиваш по свой образ и подобие ..... Допускаш другият в себе си, развеждаш го и си сигурен, че той няма да счупи, помести и т.н. нищо, а само ще гледа и ще се възхищава. Ти си господар, ти твориш за другия без да те интересува какво той иска, а кое те прави щастлив и наричаш всичко това Любов, защото се чувстваш Бог.
Виртуалната любов е върха на егоцентризма и себелюбието, дами и господа.
Преди да има интеренет, тази любов се е проявявала към свещеници и психотерапевти. Обичаш другият, защото той не иска абсолютно нищо от теб и е на разположение винаги когато ти трябва да се почувстваш значим за някого, такъв какъвто си. Не съди, не изисква, не .... познато ли ви е? Библията?
След всичко нахвърляно, може би ще схванете тънкият намек, че виртуалната любов е егоцентрична, защото в нея се чувстваме обичани, а не защото обичаме. Т.е. тя е половинчата, не защото го няма физическото, а защото е еднопосочна.
|
Re: Виртуална любов [re: estma]
