Mori не съществува в други езици, освен в японския. Следователно, ако толкова много държим на структурата 5-7-5, ще трябва да се преместим в японския език. Самата идея да се съчинява хайку на неяпонски език, е nonsense от гледна точка на структурата 5-7-5.

Жабка скочи
в езерото...
Плясък.

Ако се задълбочим още малко във въпроса за хайку, ще стигнем и до същността на този поетичен жанр. Вярно, класическата структура в японската литература е 5-7-5 mori, но тя никога не е била определяна като нещо значимо от изтъкнатите японски поети. Те понякога си позволяват и да нарушават тази структура, без изобщо да им мигне окото за формалната страна на поезията. Винаги, когато и доколкото е говорено за същността на хайку, се изтъква нещо съвсем друго - съдържанието и стилът.

Сякаш светът се преобърна -
натежалият под снега бамбук.

На първо място, хайку е подчертано кратка и недоизказана поетическа форма. В нея в никакъв случай не следва да има конкретна, преднамерена човешка гледна точка, нито завършено отношение към ситуацията. Най-великите шедьоври на хайку са отстранени, недоизказани, без в тях да присъства намерение или предпочитание.

Конски фъшкии
и пикня
до възглавката ми.

Хайку, както и другите японски художествени практики, е неразривно свързано с природата. Обикновено поетът изобразява момента от годината, когато хайку се съчинява - климат, типични за сезона гледки, асоциирани с настоящите обстоятелства предмети. Това обаче, по описания по-горе отстранен начин, не става директно и натрапено, а иносказателно, едва забележимо.

Мета ги, мета ги,
но все не се измитат
окапалите листа...

Хайку съдържа концентрираща дума-образ, около която се изгражда цялото му поетическо пространство. Около концентриращата дума-образ се разтяга празно пространство, което трябва да отекне от рязкото замълчаване след произнасяне на кратката фраза - това е необходимото "празно пространство за размисъл", така характерно и необходимо за японското изкуство.
успях ли малко да внеса светлина в главата ти?