Учудваш ме с нещо. Имаш толкова типично и просто мислене, пък се занимаваш с такъв като мен, от който не можеш да получиш нищо. Нито можеш да ме разбереш, нито като Изабела да получи възможност да се опитва да се кара с човек който не й е на нивото...
Ти си мислиш, че човек ако искрено мисли нещо, то това не е фалш, а е истина. Нима е така??? Аз да съм писал, че не й вярвам в това което мисли? Ти имаш грешна представа за това какво е идеално. Това не е да идеализираш някого, а да идеализираш представата си за него, т.е. да я откъсваш от реалността. Демек това за което писах преди, и ти потвърждаваш в отношението си за другия:
"Нямам идеална представа за него, дори напротив, но го обожавам такъв какъвто е"
А проблемите с времето, пространството и т.н. са толкова явни, че и тя гледа на тях, дори с повече прагматизъм от мен... Глупаво е да се изказваш по въпроси за които нямаш ни най-малка идея точно как стоят, въпреки че поне можеш да четеш и правиш някакви изводи, за разлика от масата...
Проблемът за идеалното и реално е разглеждат от древността, и в него няма никаква, ама никаква мистерия в наши дни. Стига наистина да търсиш отговора. Човек в днешно време трябва да избира между това да чете такива като Изабела, и такива като Платон, Кант, Шопенхауер, Ницше, Фройд... и т.н. Само ще ти кажа, че тези от първия вид са били изконни от началото на човешката история, а тези от втория ги назоваваме и помним по имена, защото са били онова различно, което се е стремяло да ни отлепи от нисшата ни природа и да ни издигне по единствения начин на който човек му е дадено - вътрешно, интелигентно, чрез познанието...
|