|
Е тука вече мнооооого си се объркАл.
1 и 2 ниво са ограничени. 1. къде му е развитието след като се пръкне чавето?
2. къде му е развитието след като намериш своето себе (точно тук си личи ограничеността на егото)?
А 3. е точно премахването на границите. То не е таванът на човешките възможности, а тяхната безграничност.
Образно казано, 1 и 2 са земното кълбо, а 3. е космосът.
Относно проблемите. Не може да ги реши поради собствената си ограниченост, а не поради човешката такава:
1. това е проблем на 2 ниво. В 3 ниво човек не се ограничава в представите си, опита и т.н., той постоянно е отворен за новото и постоянно открива още нещо за вселената на другия.
2. Явно не си срещал открити хора, на които всяка емоция се изписва на лицето и заразява ... ми погледни децата, те също са хора.
И идеята не е да изпитваш същото като другият, защото това е прекалено ограничено. Когато двама човека се радват по един чисто индивидуален начин на едно и също нещо и го споделят с другият, те рисуват една нова обща емоция като смесват цветовите гами на емоциите си. Именно за това споделеността е нещо върховно, защото сам никога не можеш да го постигнеш.
Ограничен си, само когато си затворен в собственото си изживяване, не и когато споделяш.
3. Но по-дълбоко осъзнатия човек, страда от проблема че се впряга много в живота. Това беше най-голямата безсмислица, която съм чувала. Осъзнатият човек не страда, най-малкото, защото знае, че тази емоция е деструктивна и не води до нищо хубаво. Т.е. не би направил очевадно деструктивен избор след като е разбрал, че от неговият избор зависи съдбата му. (Виж един Буда, един Далай Лама, постоянно са усмихнати, а не страдащи.)
Но животът в крайна сметка е това - крайно преходен, крайно безличен... Баси депресанта си. Верно ли го мислиш това?
Има една много мъдра приказка, "Който не се е научил да губи, той няма как да се научи да печели". Щом нещо преминава само през живота ти, значи е само урок, който трябва да научиш, за да получиш това, което искаш. Защото никой не получава неподготвен това което желае. Ако си заек и искаш властта на лъва, ако това ти е мечта, тогава в даден момент ще ти се даде, но само за кратко, колкото да ти покаже, че ще сглупиш с тази сила и това заешко мислене... да ти покаже, че може да е пагубно това ти желание ако не станеш лъв. Та ако не си готов и срещнеш уникалния човек, но след това го загубиш ... ми значи има какво още да учиш, за да стигнеш до нивото в което като го срещнеш, ще знаеш как да го задържиш и как да ползваш присъствието му.
Да, има Бог или някаква абсолютна сила(както ти харесва го наречи), която подрежда много точно всичко във вселената по точно определен ред и рога не дава на бодлива крава.
Няма абсолютно нищо случайно в живота, в природата, във вселената и т.н. Попитай един математик, дали има каквото и да било движение което да не може да влезе в математическа формула. (Ще ти кажа под секрет, че няма .)
Самотата е за страхливците, за тези които толкова ги е страх от загубата, че не могат да стигнат до каквато и да е печалба. За зайците, които опарили се веднъж от лъвската сила се свиват и не излизат от храсталачетата си, вместо да се амбицират и да станат лъвове, за да могат да владеят силата (айде малко "Междузвездни войни" за привкус).
Сори, но животът не е за страхливците, за тях само смъртта е утешение, за това умъртвяват всичко с някакви такива малоумни изказвания, как живота няма смисъл и т.н.
п.п.
Жалко е, когато видиш толкова знаещ човек, но с толкова малодушен и страхлив. Именно за това мъдрите казват, че ако няма любов в сърцето, колкото и мъдро да говориш звучиш като тропане по празна тенекия.
Моите съболезнования.
|
Re: Търся причини [re: specular]
