|
Знаеш ли защо спрях да пиша снощи?
Защото това, което ти пиша ти веднага го сравняваш с вече познатото ти, виждаш как се казва графата със което съвпада и почваш да се перчиш, че вече го знаеш и нищо ново не ти казвам.
За да разбереш другият, за да разбереш дали ти казва нещо, което не знаеш и дали познатото за теб е наистина познато е нужно да си празна чаша, да си незнаещият, да играеш неговата игра, да го следваш по пътя по който той те води и дори да напират мисли, които ти казват: - Това вече го знам, това ми е познато, това прилича на ..., не ги слушай, защото новото се крие точно зад вече познатото на което сме лепнали грешен етикет
Не се сърди, че нещо ти изглежда по някакъв неприемлив начин, защото ти води парада, аз само те следвах, така че ти прочети диалога ни и си направи изводите, защото го направих заради теб. А квалификациите са само пътечки, които подминаваш и не забелязваш присъствието им. Както вече ти казах, запитай се, защо те дразнят и защо им отдаваш значение.
А всъщност, къде си чела книги, които описват духовното по сложен начин? Да вземем един Ошо например или Ричард Бах, които пишат толкова простичко, че и дете би ги разбрало и точно това е смисъла ... да те разбере всеки, а не да криеш незнанието си зад помпозни фрази, които повечето хора не разбират.
|
Re: Причина за страданията [re: little red riding ho]
