Хахххаха, ама аз ти казвам, че няма правилно и неправилно, а ти, че трябва да съм осъзнала "що е то" Еми аз си имам характер, морал - мои си, и знам къде са ми границите. Но на различните хора те са различни. И едва ли някой прави нещо, защото мисли, че е неправилно, освен под натиск, от слабост и др. шитс.
Защо трябва да си все контра не разбирам? Възможно ли е да оспорваш всичко, което ти пиша?
Ами тоя някой преди това, ако родителите ми са блъснали детето му с кола? Примерно. Какво тогава - у кого е вината? Или ако са съдили жената, която обича и тя е откачила и влязла в психиатрия (това вече на сапунка заприлича, ама сорри, нали сме на вълна измислени вероятности)?
Защото аз разбирам от една страна да вярваш, че на човек не е дадено да раздава правосъдие, защото сам той не е безгрешен и сме равни - ок. Но от друга разбирам и това да прекрачиш през всички писани и неписани "правилности" в името на обич, лоялност, вяра - в човек или идея, и да ги защитаваш до края и след него.
Не одобрявам, но разбирам. И не можеш да кажеш, че едното е правилно, а другото не, защото за различните хора и различните случаи е много различно.
Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички
|