Когато бях на 18 години бях толкова зальохана, че дори и майка ми си е казала: - От това дете човек няма да стане.
Но ето че аз реших, че ще стана човек и въпреки всичко, грозното пате се превърна в един прекрасен лебед.
Трябваха ми доста години, трябваше ми доста воля и упоритост, но ето, че резултата си заслужава. Живота е точно такъв, какъвто решим да го направим. Ние градим своят свят, като градим преди всичко себе си. Защото нашият вътрешен свят се превръща във външна реалност ... той дава краската на всичко около нас, а краската придава емоция на живота :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите