АЗ

Небето изпрано със синка...
Простряно... И празен легена.
И аз – една малка прашинка
в голямата прашна вселена.

Дете на любов между двама.
Избухване… Толкова кратко.
И светлата памет за мама.
И тъмната памет за татко.

Това е великият фатум!
И тайната още не зная.
В началото почваш със атом
И в атом завършваш накрая.


Недялко Йорданов