Прошката е акт на Любов към самия себе си . човек трябва да прости първо на себе си , че е сгрешил и загубил , да се оттърси от вината която чувства , след това да прощава на другите . до този извод съм стигнала .

научих се да прощавам на себе си, но не и на другите. на другите да им прощава, да ги съди, да ги наказва съм оставила на Господ - не съм Господ и не искам да съм. прощавам на себе си , хвърлям зад гърба си всичко негативно, което съм събрала в себе си и го забравям . не искам да съм безрезервно и безкрайно добра - вредно е , за земните хора е вредно . наясно съм че това не е съвсем според Божиите повели , но прекаленият светец и Богу не е драг.

за неспособността да разбираме навреме, за страха и мъдростта човек се замисля с напредване на годините , когато времето тече бързо и няма да има време да направи всичко, което иска . от това са кризите , депресиите , цинизма , безразличието и страха че живота изтича като пясък между пръстите и това не зависи от теб. малко са тия, дето се замислят в по-млада възраст за това, което си се замислил . човек като е млад мисли , че животът е безкраен , има време за всичко да греши и да поправя грешките си и ще има време за всичко, което иска и когато го иска. . имам немалко бели коси на главата си от опитите ми да убеждавам че е по-добре човек да се учи от чуждите грешки , а не от своите. ужасно много хора губят чуждото време с незрялостта си, фасоните си , ината си , непостижимите си химери . живеят или в миналото или в бъдещето, но не и в момента тук и сега . наскоро се отказах да го правя , да хабя енергия за възпитателски занимания - човеците са с дебели глави .

Единствената реалност- Любовта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите