се казваха "От всичко по малко и най-вече любов", само последната се казва "Приказка без край", за да разберат тези мои приятели, на които историята им хареса, че хубавите неща няма да свършат завинаги, те само за малко прекъсват и после пак продължават, нека гледаме оптимистично на нещата. Ще дойде ден, когато всички лошотии ще се свършат и ще настане вечна радост. А дотогава - нека взаимно се подкрепяме с каквото можем - кога с истории като тази, кога със споделен опит, кога със съвет, кога с думи за утеха и насърчение!