Ами често ми се случва да пренебрегна себе си заради другия, но това все пак го правя заради мене. Мисълта, че правя някоя щастлива ме кара мен самият да се чувствам добре, т.е. получава се, че жертвам себе си, но това ме прави щастлив защото съм помогнал на любимият човек да се чувства добре.
Не съм съгласен, че разбираш след време, че времето е било изгубено. Смятам, че си го знаеш и докато се случва, но поради различни причини не искаш да нарушиш положението. За да не нараниш партньора си, да не останеш сам и куп други причини те карат да правиш компромиси, за които рано или късно плащаш и се оказва, че времето е било изгубено.