Крещи, момиче, крещи... изливай някъде всичко това... само това ще ти помогне... как да е, зная, че няма да го разбереш...

някога, някъде, едно момиче като тебе страдаше с гордост...
момичето не искаше да избяга от ситуацията, ситуацията искаше да избяга от момичето... психология... тънка психология...

след крясъците, яда, гнева и привидното спокойствие - няма да се познаеш... ще ти липсва нещо...

как да е, стига ти засега, предупредена си...

аз приказката не я искам, не ми е интересна...
ти обаче лудо настояваш да съм до тебе...

ОК, да играем! Готова ли си да изгубиш поредната игра?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите