страх да си говорим, защо? Защото ще си помисли другия, че нещо се е случило, а ти пък от другата страна, пък да не вземеш да го обидиш! Защо? Точно затова трябва да се говорят тези неща, да се измислят, да се умува, защото понякога чувствата ни смазват, толкова силно обичаме, че забравяме за самите нас! Единствено ни интересува другия, а той се крепи на това, че има кой да мисли за него, майната му, не мисля за никой, нека мислят за мен! Егоистична любов, а после се сърди когато се променя отношението, да да се сърди.

О-о, зачатъци на хумор? Продължавай.