Заради Мел Гибсън, естествено. Портретът му ми е в спалнята, ама ми харесва да го виждам и повечеизмерен от време на време. Няма да си призная колко често. Снимките на филма са започнали на 12 септември, ден след лошия ден на Ню Йорк, а пък премиерата е била на 29 юли. Да свалиш шапка на ефикасността на индиеца. Режисьора, де. Бях изненадана. Ама наистина. Да го видя как от космополит, тъй де, свещеник, става защитник на традиционализма, тъй де, на оцеляването на последния. Мел Гибсън, де. И как наповместо да хване протегната ръка й реже пръстите, а после - после - чрез посредник, наистина, убива. Непознат, дошъл с добро и направил добро. На умиращо от задух дете. Та убива. Чрез посредник, де. Ама с морална причина. Опасността от непознатото. А пък после - после се връща към глобалистичната си вяра. Тъй де, към професията си. На свещеник.

П.П. Та любопитно, с една дума. И затуй си имам нов портрет в спалнята. Пак негов, разбира се. Че то е готино да се събуждаш, ама пък е важно с чий портрет на стената. Ако цветът на тапетите е константна величина.

Според мен.