Браво Миси...
поне да осъзнае, че с цялото си поведение тя наистина НЕ иска да го забрави...
защото, ако ИСКА ще спре да се самоизмъчва с мисли и спомени за него, ще го убие точно по същия начин по който той я е убил...
и ще погледне напред, към живота, който ежеминутно предлага тоооолкова много възможности за щастие и за любов!

проблемът не е в това, че не ни е била дадена любов,
а че сме я търсили и искали оттам, където я няма...

но това не бива да ни отчайва, защото
следващият път
вече ще знаем КЪДЕ да търсим...

и ако дори тогава не намерим
ще продължим търсенето
просто защото искаме да намерим
и искаме да живеем.

и няма болка, когато сме научили нещо от болката...
тогава дори сме благодарни, че ни е боляло, понеже е имало защо!