мамка му!
мамка му на скапания живот!
мамка й и на скапаната любов!
мамка му и на Него.
КРЕЩИИИИИИИИИИ, фей
крещи много..
щом боли!
не оставяй нищо в себе си
излей всичко, изкарай всичко, изтръгни душата си заедно с любовта към него..
за да се махне и тя от тебе
Псувай.
Плачи.
Раздирай с вик небесата
проклинай самотната си нощ
празната луна
достатъчно голямото си легло
и мракът нощем в стята си... докато заспиваш.. бавно.. бавно.. бавно... през сълзи.
Докато заспиваш през сълзи, фей, чудиш ли се той какво прави? питаш ли се? търсиш ли образи в паметта си... да го видиш.. видиш.. видиш...
пак.
Не спирай да плачеш,
няма утеха.
БОЛИ.
Толкова боли, че не искаш да спре да боли...
става част от тебе...
и ти е мила.. и скъпа.. тази болка.. защото е последното останало от него..
само нея си имаш... и си я стискаш със зъби...
а ужким искаш да спре да боли..
НЕ. Не искаш. Когато поискаш - то ще спре.
Докато не искаш.. ще продължава...
не му се противопоставяй. Крещи крещи крещи
няма рецепти,
няма верни решения,
няма начини за реагиране..
Псувай живота.
Псувай и любовтта.. в която така вярваше...
псувай ги!..
но ти си знаеш, че с това не свършва вярата ти в любовта,
в голямата
в истинската
в НЕЯ. знаеш си че е така! не си го признаваш, но то си е в тебе.
и няма да си тръгне с Него...
няма да му позволиш, фей.
тя ти е нужна.. дава ти сили..
за всичко.
Хипер мотивацията
онази която осмисля всичко
която прави желан утрешния ден..
тя ти е нужна, за да продължиш да живееш...
И ти без да искаш... ще си я запазиш. Без нея не може.
И един ден.. Ще си изхвърлила със сълзите си всичко което е останало от Него../сега ти се крещи, че не исссссккккаааааааашшшшшшшш да го изхвърлиш от себе си.. Знам, знам мила феичке.. знам/
но ТЯ ще си е във тебе. най ценна. от всичко. ЛЮБОВТА.
просто не е Той. /и това не искаш да признаеш сега/

сега ..
сега боли. МНОГО!
Да, пускай си вашите песни.. пускай ги... пак и пак.. пей през сълзи, пей с цяло гърло
връщай се по онези места - мисленно...
заравяй лице в гърдите му... мисленно
прегръщай го и го наричай с най-нежните имена - мислено...
дръж в ръцете си мълчаливо подаръците от него...
и остави сълзите си да се стичат върху им..
заспивай с неговата плюшена играчка...
спомни си посленото му - обичам те..
спомни си с какви думи те е наричал когато е бил най-щастлив със тебе...
помисли си на колко пъти е благодарил на бога, че си му се случила...
как те е прегръщал...
как те е целувал...
как те е любил.. как сте заспивали и сте се събуждали заедно.

МАМКА МУ!!!! Той е целия ти свят, нали, фей!!!
целия шибан свят се срутва с ТРЪГВАНЕТО МУ
псувай! няма да мине!

псувай, че е такъв живота. че е такава любовта!!! псувай ги!!
не искай да живееш
в тоя свят в който това е любовта
който може да се срути за час, ден, седмица..
Не харесвай този свят
противопоставяй му се!!
крещи срещу него.
Това не е твоя свят.
не този, който искаш и харесваш.

Колко е дълъг само денят, нали фей?
и всеки следващ - нееее, не става по-лек.
Колко е мъчително всяко следващо събуждане...
колко са много 24те часа на денонощието..
колко КОШМАРНО МНОГО са
без мисълтта за него! без Онази мисъл за него!
Иска ти се да заспиш... и да се събудиш след много време...
когато ще е друго.
в друг свят,
в някой друг свят...
Да забравиш, да забравиш, че се случва всичко това.....

мрази го,
да фей, не измъчвай себе си като се опитваш да запазиш обичта си към него,
повтаряй си стотици пъти на ум - мразя те!!!!!!!!! мразя те че ми причиняваш това
мразя те, че срина живота ми
мразя те, че уби любовтта ми
която беше за ТЕБ. която живееше за ТЕБ.. която беше отдадена изцяло на ТЕБ
мразя те
обичам те. ----- ооооооо и това си повтаряй..
няма начин.
обичта не може да се изпари.. щом я е имало - така силна.
не се обърквай от това, че го мразиш..
и че го обичаш
едновремнно.
да. точно така е.
обичаш го ... няма да спреш да искаш да бъде щастлив
никога няма да пожелаеш да бъде нещастен
о, колко само го обичаш..
много дълбоко само в себе си признаваш само на себе си, че сега ако поиска ... - ще го приемеш обратно при себе си.. знаеш, че няма да е същото, знаеш, че ще е съвсем различно.. и искаш искаш искаш...
о, мила моя, фейчке...
колко много го обичаш, м?
колко много ти е мил..
колко много му даде... колко още искаше да му дадеш.
как неговото щастие беше преди всичко останало
колко компромиси направи..
колко добра беше с него..
колко много му вярваше, че те обича!!
м?

и най шибаното от всичко е
че и сега продължаваш да му вярваш. че те обича.
мамка му! и манипулатор!!!
и затова не смееш да го упрекнеш, не смееш да се ядосаш на него /а вместо това проклинаш света и любовта/...
не смееш да му кажеш, че го мразиш.
защото той казва, че те обича,
той и като си тръгваше го каза, нали?
майка му стара!
като те обича...... като те обича ..............
нямаш думи! нямаш думи нали!!!
като те обича защо те оставя? без него.
ТОВА ЛИ Е ОБИЧТА МУ???????
това ли е неговата обич????????
как може от обичта да боли? така.
не е. тогава не е.
просто не е Той. това е.

п.с: не искам да ти казвам ще мине - не помага.
нищо не помага.
исках само да мисля със тебе.. да покрещя от твое име...

иначе - от любов аз не разбирам.
дааам.

Който се смее последен мисли по-бавно.