Никой не говори за "лов с пушка". Ситуацията, която описваш обаче ми е позната, макар и да не съм бил страна в нея. Моя позната срещна ЕДИНСТВНИЯ преди половин година. Сама разбираш, че той е най-чувствителния, най-интелигентния, най-красивия и най-така нататък. Е имаше една малка подробност-женен. (Бони Тайлър имаше една песен "Светът е пълен с женени мъже"-не е ли страхотно озаглавена?). Тя разбира се знаеше това, но това беше дребна подробност. Към шест месеца вече как той се развежда и изгледите са това да продължи нататък. Честно казано, той няма да се разведе и тя е наясно с това. А той-още по-наясно. Но това не изменя картинката. Дразня се, когато някой ме превръща в кошче за душевни отпадъци и иска след това съвети, които и двамата знаем, че няма да последва. (Нямам предвид теб и твоя случай).

Нека да не говорим за ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ! Или поне не бъркаме с егоизма. Да обичаш някой значи да бъдеш готов да умреш заради него. И когато това изиква неговото/нейното щастие, да кажеш "Желая ти всичко най-хубаво" и да отстъпиш, когато виждаш, че няма друг начин. Струва си да се бориш, когато има някакъв шанс, но когато мине половин година, шанс просто няма и това ще продължи във времето, изнервяйки и тримата в триъгълника. А връзка с човек, който няма намерение да се разведе си е чиста проба мазохизъм. А ако под свобода се разбира един мъж или една жена да не се чувства отговорен, въпреки брака, това не е точно така. Брака е хомот, който всеки си го надява доброволно. Една жена, която разчита мъжът на живота й да се разведе, буди съжаление, но същият този мъж не може да буди уважение. Просто защото лъже поне двама човека. А ако и самия той не е наясно какво иска и как да го постигне-един мъж е мъж когато се е доказал като мъж, а не само защото се е родил да носи панталон вместо пола.

Извини ме, ако съм груб. Теб мога да те разбера, макар и да не съм съгласен с това, което правиш. Това, което той прави обаче не може да бъде нито прието, нито разбрано. Просто защото един мъж не трябва да постъпва така.