Любовта не би трябвало да ограничава свободата, точно обратното. Стинг беше изпял една песен преди години "Ако обичаш някой, освободи го". Още преди него в един филм "Болест от любов" чух още по-хубава фраза "Отстъплението е висша форма на любов". Идеалния начин да загубиш един човек е да се опиташ да го ограничаваш. Наистина не всеки е в състояние да осъзнае тези неща. А и да ги осъзнае, много трудно е да вземеш решение да отстъпиш.

Всичко обаче си има две страни. Когато един мъж иска да си тръгне едва ли нещо може да го спре. А ако не иска да си тръгне, значи има някакви причини за това. Такава истина или се приема, или се преглъща. Това е точно толкова валидно, когато и една жена поиска да си тръгна и решението е същото.

Преди обаче да се тръгне на лов за чужд мъж или жена е хубаво да се опиташ да обуеш и обувките на другия. Тоест да помислиш как ще се почувстваш ако ти отнемат човека, който обичаш. И нека не бъркаме любовта с болезнената амбиция на едно глезено момиченце да има всяка кукла, която си пожелае. Просто няма такъв филм. Говоря по принцип, а не за конкретния случай. Когато успееш да възпиташ в себе си такава толерантност нещата стават много по-лесни за изживяване.

Между "Той (тя) ще бъде или мой, или мъртъв" и "По-добре жив и с друг (друга), отколкото мъртъв" няма среда. Когато човек е склонен да избере първото това не е любов, а болезнена амбиция. Когато избираш второто-това вече е любов.

И накрая-един любовен триъгълник е много изнервящо нещо в наше време, когато всички и без това са изнервени до край. Ако някой не иска да напусне човека, когото веднъж е избрал, нека да не си оказва натиск върху него, който може да го смачка. Защото един смачкан мъж няма да носи удоволствие на нито една жена.