Да де, права си, ама не е нужно любовта да е към някого (ако вземем фетишистите за пример). Кой ти говори за добра работа и безгрижен живот, кой има добра работа и кой няма грижи? Но наистина може да се живее без любов, можеш дори да се научиш да имитираш чувства, когато ти притрябва нещо от някого (познавам се много добре, по дяволите). С наблюдение на останалите всичко се постига. Е, някога и при нас е имало любов, но е уморително някак си. С нещата които сме открили в себе си, тя вече не е първостепенна, минали по този път, защо да се завръщаме по него, трябва да се върви напред, дори там да не те чака никой, дори там да няма нищо. Просто всеки си решава за себе си. Не ни се сърдете и не ни упреквайте, ние не го правим с вас.

Не ми се връзвай.