|
След доста години четене на ловни списания и книги, след чути доста ловни "лакърдии" и разговори с познати ловци взех решение и аз да стана Ловец. Не напразно изписвам думата с главна буква. Това е за да изкажа уважението си към хората, практикуващи тази дейност и да се разгранича от чиновниците, за които новият ловец е още една хилядарка в джоба...
Моята история:
Запознах се някои от по-активните ловци от "Н"-ската ловна дружинка. Оказаха се много приятни хора, с които всеки излет в планината е освен удоволствие и една добра възможност за получаване на нови знания за природата, дивеча, та дори и за междучовешките отношения... Миналата зима бях викач в две гонки. Тежък терен, сняг до над коляно, умора... Ловна слука нямаше, но пък удоволствието беше неописуемо! След няколко месеца ме поканиха да участвам в пролетната таксация. Приех моментално. Вътрешно в себе си вече бях решил, че е дошло и моето време. Междувременно получих уверението, че ще бъда предложен за приемане сред редовете им като кандидат-ловец. Тръпнех в очакване пред неизвестното...
Сега вече имам протокол от годишното събрание на дружинката, която ме прие да стана техен член на 22 март 2008 г. След това завърших курс за придобиване право на лов в София, поради това че работя там. Вчера, 21 юли, когато отидох да представя удостоверението за завършен курс от ловното дружество Сокол в Пловдив ми поискаха 1500 (за да няма недоразумение – словом хиляда и петстотин) лева като доброволно дарение от моя страна, понеже не съм изкарал курса при тях. Що за абсурд, след като въпросният курс е за получаване на подготовка и лични знания и е логично да няма никакво значение къде е завършен.
До тук обаче с логиката, понеже тя е много, ама много далеч от служебните лица в Сдружение ЛРД Сокол - Пловдив. Според тях ловната дружинка няма право да приема нови членове, понеже не е юридическо лице както самото Сдружение. Всичко се решава от Управителния съвет на Дружеството. В моята представа ловната дружинка е някаква безгласна притурка към Сдружението, без никакви права и автономия. Дори и нещо повече - сумата от 1500 лева я искат като доброволно дарение от кандидатите и това е решението на Управителния им съвет. В тях ножа, в тях и сиренето - ще режат на който си искат и колкото си поискат! И това ако не е рекет – здраве му кажи! Срещнах се с председателя – Доц. д-р Васил Паница и ми беше казано, че това решение е взето поради предстоящите промени в Закона за лова. Но този Закон все още си е проект, факт неоспорим! Също така това се правело за да откажат кандидатите, особено пък такива, които не са завършили курс при тях и съответно не са си платили „дарението”, включено в цената на курса. За тези, които не знаят цената на курса в Пловдив е 650 лева, от които 380 лева са дарение. В София цената на курса беше 430 лева и никой не ми спомена нищо за дарение. Но това е друг въпрос, малко встрани от темата... В крайна сметка господин Паница ми каза да подам молба во Управителния съвет, особено след като изтъкнах факта, че съм приет за член на дружинката през март и едва след това съм започнал курс за ловец, за жалост в София поради това, че работя там. Не само това, но Председателят каза, че не може да настоява пред Управителния съвет да бъда приет за член на дружеството им, понеже се опасявал да не бъде упрекнат от някого че е взел подкуп. Интересни думи, няма що! Нямам право да кажа каквото и да било, затова пък мога да си мисля дали пък случилото се не прилича на приказката „гузен – негонен бяга”... Все пак не очаквам да е така, понеже въпросният господин освен председател на Сдружение ЛРД Сокол – Пловдив е лекар, виден политик, дори и депутат. Накратко казано – отговорен човек!
Намирам се в патова ситуация - имам дружинка, която ме е приела за техен член. Хора приятни и народни, независимо от "големината на кесията" им и заеманата от тях длъжност и позиция. Насреща - чиновниците от Сдружението, начело с Председателя им - стриктно изпълняващи Закона, дори още преди да е влезъл в действие. Замислям се дали пък въпросните служители не робуват на онзи, другия Закон - закона на джоба и кесията, според който всеки нуждаещ се (в случая кандидат-ловец) трябва да пълни, да пълни докато получи най-сетне одобрението... Няма значение от мотивацията на кандидата, няма значение от фактите, които е представил, дори няма значение от финансовите му възможности. "Ловът е за богати и който иска да стане ловец - трябва да си плати!" - това изказване от страна на Сдружението ми напомня поговорката, че "болния се е.е на легло". Това пробужда и друг въпрос в мен - дали някаква част от това "доброволно дарение" ще достигне до касата на самата дружинка? Най-вероятният отговор според мен е НЕ! Сещам се един лозунг от плажния фолклор – Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се. Дружинката има нужда от средства за да се грижи за дивеча и както най-често се оказва тези средства недостигат. Благодарение на спонсорството на някои и съответно благодарение на труда на други работата върви... Защо ли си това ми напомня Епопея на забравените, Левски - богатий с парите, сюрмахът с трудът... Само не искам да си представя къде ще се впише Управителния съвет на Сдружението. За себе си съм намерил отговора на въпроса. Предпочитам да не го споделя с вас все още и най-добре ще е за сега да го оставя на самите тях (членовете на Управителния съвет на това сдружение). Още повече, че очаквам да ми отговорят в писмен вид понеже съм подал молба за членство, както подобава - с входящ номер. При така изложените факти членство, което не би трябвало да се оспорва дори, но неисе...
Според мен е въпрос на чест. Вероятно според тези, които трябва да отговорят ще става въпрос за бизнес. Но няма ли да се окаже личен бизнес, базирайки се на неща чути от познати и непознати хора, от ловци сърбали попарата на чиновника... Тогава ще се питам бизнес ли е лова и чий джоб пълни. Въпрос, на който много лесно може да се намери отговора, но не сега...
Това, което смятам да направя е да се боря с всички сили и средства, естествено законови, за да постигна целта си да стана Ловец. Дори и през предстоящия сезон това да не стане, понеже ще отнеме доста време имам нужното търпение.
Другата възможност е да си потърся друга дружинка, вероятно на десетки, а може би и на няколкостотин километра от Пловдив.
Ако Вие ,Колеги Ловци, имате идея как да реша стоящия пред мен проблем, моля споделете! На всички отзовали се предварително благодаря!
|
Колеги, бих желал да споделя какво ми се случи...
