|
|
| Тема |
 разходка |
|
| Автор |
eдинak (член) |
|
| Публикувано | 15.03.07 21:09 |
|
|
|
Днес се разхождахме със сина ми и гората и....красота....
Не само, че времето беше страхотно, ами и птичките пеят на любов, цветята цъфтят - удоволствие пълно и почти завършено. Слънцето ти гали гърба приятно, сина не шуми много докато си върви зад мен....и....изведнъж пред нас изкача кошута.На лопатар. На около десетина метра. Вървеше си спокойно, идваше от по-отгоре някъде, явно нещо я беше разтревожило....Още преди да я видя я чух, че шумоли и се спрях. С ръка махнах на сина ми да се приближи. Докато той дойде животното излезе на пътя и се спря. Изгледа ни и почти небрежно, в онзи особен тръс, присъщ само за лопатарите, се понесе обратно към сечището.
В този момент чух, че с нея има и други животни и викнах на сина ми да изтичаме напред по пътя, за да можем поне да ги мернем напред през шубраците. Шумът обаче се изтегли успоредно на пътя, сякаш животинките не искаха да отиват нагоре. Спряхме и се загледахме след тях. Изведнъж кошутата се появи на пътя - този път на 30-40м от нас. След нея изскочи едно теле - явно двегодишно, защото ясно различих малките му рогца - и се затътри след майка си.
Гледах след тях и си мислех "ееех, дали няма да се покаже и някой мъжки, че да го види малкия?" И в този момент...Огромен, красив, тъмен лоптар се изсухли от сечището и се затича на края на бягащите животни...
Проследихме ги с поглед още стотина метра, докато най-накрая се скриха обратно в сечището.
Седяхме и гледахме след тях, дори когато вече се бяха скрили...мигът се превърна във вечност.
Погледнах надолу и видях светналото лице на малкия.
- Ех, тате, ако имахме пушка...- само промълви.
Спрях и го обърнах към себе си:
- Не ти ли харесаха? - попитах го.
- Да, много- отговори той.
- Ако ги гръмнеш, ще бъдат просто едни мъртви животни - не се движат, не скачат така...Как ще им се радваш после?
Той нищо не каза, само се обърна и продължи по пътя.
По едно време го видях да затъпква следите на животните по пътя.
- Какво правиш, сине? - го попитах.
- Ами не искам никой да разбере, че са тука и да ги убие.
Пак продължихме по пътя и заедно затъпквахме следите.
п.с. В този район не съм виждал такива животни от 5-6 години...
| |
| |
| 
|
|
