Опазил ни господ.....в нашият регион по поречието на Дунав,вълци няма.
Има редки случаи да се отстрелят вълци все пак,но това са екземпляри
възползвали се от маловодието на р.Дунав през зимата и преплували
реката от съседна Румъния.Минаваики на българския бряг,пропищяват овчарите от малките селца първо.После дивите ни прасета сякаш потъват в дън земя,въпреки калищата и дивечовите ниви.......
Та така и аз отстрелях единственият си екземпляр,макар и да не изглаждаше
по-голям от размерите на овчарско куче.Гръмнах го по чиста случайност.
Накрая на селото ми,има птицекомплекс и в съседният дол се изхвърлят
измрелите птици.Всеки запален ловец на вреден дивеч си има чакало
наи-използвано през зимата естествено.
Мършата в района е толкова много,че може да преброш 30-40
чакала или лисици и да не дадеш нито един изстрел за една нощ,
ако не са достатъчно близо за гладкоцевна пушка.
Аз ходя само при сняг с пълнолуние и то на закрито чакало.....
Случката с вълка беше през зимата на 1999г(януари)
Голям студ,голям скреж.Спомням си че тогава тъкмо си бях купил
мобилен телефон,който от студа изключи....
За да работят механизмите на Мозберга,топлех главата и спусъка с
ръкавиците си......
Вълкът се появи от страна от която не очаквах.Мислех го за по-едър
помияр,но муцуната му пък наподобяваше тая на чакала.
Стоя десетина минути без да мръдне и без да го изкушават десетките
килограми мъртво птиче месо.Приближи се много предпазливо пак без да излиза на открито,само в сенките на брестовете,но вече в обсега ми.
Стрелях с 10/0 -,,тайга''от 25м. и не мръдна.За този лов използвам една стара шеина от децата която си стои зарита в снега......Забелязах че не е чакал
както очаквах,но не бе и куче........познах го по ушите и опашката
и се изпотих.После 3 дни колеги и приятели го разглеждаха и не можех да
одера замръзналия труп.
Сега кожата е част от трофеите ми.Много приятели са ме изкушавали да им я продам,но минават и с лисичи......а за стрелба от чакало,оттогава само
патрони 8/0 и 10/0 с концентратор.