Е, всеки е пропускал, тук става въпрос за нарочното пропускане продиктувано от страх и неувереност.Необходимо е време да се пречупи човек, да разбере реакциите на животното, да види с очите си няколко пъти как пада прасе и т.нт.
Вчера стана много интересно - гонач без куче и без пушка, но с богат опит си ходи из гората и вижда по дърветата около него прясна кал на височина 1 - 1,10м. над земята.Удвоява вниманието си и след 20-30м. вижда глигана в едни трънаци, очевидно неориентиран все още откъде е опасността. За да не мине прасето през него, пича надава един кански вик "Вардииии!" и 30 секунди по-късно се чу единичен изстрел - на една от пусиите прасето беше получило 1 бренеке високо във врата.Кръв много, кучетата го лаят на място, но с много темперамент и агресия, т.е. живо е още прасето му.Тръгнахме внимателно по лая и след около 100м. намерихме и тях и глигана, който правеше активни опити да ги разпори.Финала ви е ясен, прсето загина, но важното в случая беше, че имаше 2-ма млади ловци които присъствуваха на цялото събитие и мисля, че събраха ценен опит по темата "Как протича ловът на диво прасе".
Ето така се лекува страха придобит основно на чуто около масата.Трябва окуражаване и съветване на младите ловци как да подходят при среща с голям глиган, а не просто ".....и гледай да го удари добре, че иначе си е е...о майката, ако само го раниш". Наплашения предварително човек не може да бъде уверен и дори безопасен за околните.
Наслука на всички!