|
Щука
Местно название– щука
Вид:
Сладководни риби
Категория:
Традиционен улов
Описание и особености:
Никоя друга риба, поне в традиционите евроазиатски предания и легенди, не е удостоена с такова особено внимание като щуката. Тя е неизменен, задължителен персонаж от народните приказки от Русия през Финландия до Англия и Ирландия, а после и навред в Континентална Европа. В нашите приказки също може да се мине без риба, но ако тя е спомената, то това непременно е щуката. Дали защото е абсолютен хищник, дали защото достига или по-точно е достигала до наистина исполински размери, но както се казва, тя “е прибрала акъла” на всички хора, които са имали възможността да я познават. В семейство щукови освен нашата обаче има още четири вида щуки, но те се срещат чак в Америка и един – в Азия. Нашата щука достига на дължина до впечатляващите метър и половина, а на тегло все още се хващат 30-килограмови риби. От миналото към нас обаче идват сведения за огромни, живели с векове щуки, чието тегло и размери биха посрамили и някои плавателни съдове. Най-прочутата от тях, скелетът на която се пази в Манхайм, Германия, се описва с разбираемо удоволствие във всички риболовни справочници, дори и в “Съвършеният въдичар” отпреди 350 години, макар и да няма никакви научни доказателства, че скелетът в музея не е на изкопаем вид, живял в някоя от прастарите епохи. Все пак историята приписва манхаймския скелет на щуката на император Фридрих Втори Барбароса. Той я пуснал в езерото до Хайлброн, обозначена с метална плочка на хрилния капак, на която е изписана годината 1230. Щуката била хваната точно 267 години по-късно, през 1497 г., като дължината на побелялото от старост чудовище била 5,70 метра и рибата тежала 140 кг. Само за сравнение трябва да се спомене, че официално регистрираният съвременен рекорд у нас е от 1984 г., когато е хваната щука с тегло 14,1 килограма и с дължина 113 см. Подобни гиганти излизаха и през силните години на обезрибеното днес Алдомировско блато край Сливница, в което само щуките над 10 кг се смятаха за наистина сериозна слука. Щуката има изключително стреловидно тяло на хищник. Окраската є е маскировъчна и силно варира според средата на обитание. Общо взето, при нашенските щуки преобладава ивичната шарка, докато в Северна Европа тя е точковидна. Преобладаващите цветове на рибата са маслинено зелен, златисто-кафяв, сивкаво-зелен. С възрастта обаче цветовете потъмняват, като гърбът, главата и горната част на страните могат и да почернеят. Главата на щуката има удължена крокодилска форма с мощни челюсти. Устата е с патешки изглед, но само в затворено състояние. Челюстите могат да се отварят изключително широко, давайки възможност да се захапва плячка с големи размери. Глътката на щуката също е достатъчно широка и тя поне на теория би могла да погълне риба, наполовина от нейния ръст. Зъбите са два вида: кучешки – за убиване на плячката, и ситни иглички, закривени навътре, които покриват езика и дори горната страна на небцето. Зъби, за да не офейка дребосъка, има и от вътрешната страна на хрилните капаци. С една дума казано, въоръжението на тази сладководна подводница е изрядно. Двигателната є мощ също е на ниво. Опашният плавник е широк и силен. Гръбната перка е съвсем близо до него, което позволява дългото тяло на хищника буквално да се изхвърля напред при атака. Очите на рибата са големи, жълти, с черни зеници. Според ихтиолозите щуката има превъзходно зрение, като едновременно вижда напред, нагоре и встрани. Тя забелязва всичко близо до ловното си леговище, още повече че като костура и тя е типичен дневен хищник. Храни се с всичко, което се движи и попадне в акваторията на засадата є. На първо място с риба, като в Англия например малката щучка се смята за най-добрата стръв, червеноперки, каракуди, уклейки, според нови данни и с линове – с една дума, целият рибешки свят с подходящи размери е потенциална стръв. Освен това при недостиг на риба тя с охота лови водни жаби, птици, мишки и дори водни змии. У нас разпространението є е прилично застъпено. Най-напред тя се среща естествено в Дунав. После много добре се развива в долните части на вливащите се реки и някои канали, например този до с. Орсоя. Има я в Струма, Янтра, Марица, а в последните години като най-щукарска река се слави Тунджа. Язовири, баластриери, например край Враждебна и Негован, и цели напоителни системи са обитания на хищника. Това е възможно, защото щуката има добри адаптивни способности, понася всякакви води и дълбочини. Любимите є места за лов са в близост до засади. Потънали дървета, туфи водни растения, шавари, тръстики и т.н. Това є е нужно, защото тя не гони като костура и бялата риба плячката си, а напада от засада. Когото подходящата рибка приближи укритието, щуката се изстрелва напред с отворена паст и захапва жертвата. Така ловуват дори 15-сантиметровите щучета. Ако плячката е по-голяма, обикновено е хваната напречно. После ситно предъвквайки, щуката си я намества с главата напред и тогава я гълта. При по-малките рибки такива церемонии няма – те директно заминават в гърлото на водния вълк.
Национален рекорд:Националан рекорд – от 1984 година щука с тегло 14,1 килограма.
методи на ловене:
По традиция основният метод за гонене на щука у нас е НА ЛЕКО. Причината за това вероятно е, че нямаме много места с дълбочина и чисто дъно, за да ловим масово и на тежко. Хвърля се винаги във водното огледало сред водораслите, близо до туфи шавар или до потънали коренища и дървета. Щуката не обича чистите места, за нея е важно да има укритие. Ако дълбочината е по-голяма, пускаме рибката по-надолу. При плитки води тя може и да е на повърхността. Има много спорове за това, как да се утежни линията на леко за щука. Някои колеги изобщо разчитат само на теглото на по-едрата си стръв, но така се постигат малки дистанции. В случай, че ще слагаме тежест, никога не поставяйте само една голяма сачма, дори тя да е горе под тапата. По-добре е утежняването да бъде с поредица от сачми – така стръвта ни ще плува по-естествено, без да заплита линията. НА ТЕЖКО се замята в по-чисти водоеми като баластриери и в реките. НА БЛЕСНА също се преслушват по-чисти зони, особено покрай стените на язовирите, в проходи между части на водоема, заливи, устия на реки и прочие. Блесните се водят с умерена скорост, но както при тролинга с мъртва рибка паузи и ускорения допринасят за по-добрата им игра. Последната новост при гоненето на щука в Европа сега е риболовът с голяма мухарка и шнур за сьомга и със специални грамадни стримери.
кулинарни качества:
Дори и скромните на размер щуки са отлични за пържене. Месото е много специфично – с леко жълтеещ или дори бежов цвят. Някак стегнато, полупрозрачно и най-важното – без нито една плуваща костица. Пържи се на филии, а големите щуки могат да се пекат, варят и желират. Странен, фантастичен деликатес. Ако не сме наясно, спокойно можем да се питаме дали изобщо е риба. Върви с по-сериозно вино, дори червено.
|
Щука
