Костур
Местно название
– костур, меше
Вид:
Сладководни риби
Категория:
Традиционен улов
Описание и особености:
Типичен хищник, дал името си и на семейство костурови, добре представено и в нашите води. Стадна риба, водеща типично дневен начин на живот. Напоследък популацията му е в период на териториална експанзия в нашите реки, язовири и водоеми. Риба с отлична приспособимост към всякакви дълбочини и води. Костурът днес може са се открие дори в реки с бързо течение, с изключение на пъстървовите зони. В същото време той вече се е настанил и в покритите с водарасли типично лински блата. На дължина е в състояние да достигне до 50–60 см, а на тегло до 5 килограма. Всичко обаче зависи от конкретните условия на обитание. При костура имаме и типично израждане на популацията поради пренаселване на даден водоем и липса на регулиращи развитието му врагове. Понякога той се размножава взривно и в следващите няколко години потиска останалите обитатели на водоема. Тази “победа” обаче го обрича на израждане и на размери на хищно джудже. Все пак тялото на нормалния костур, който е случил на условия, е изразено странично сплескано, но скъсено и високо. При по-едрите екземпляри е характерна гърбица и значително по-дебело, налято тяло, отколкото при младите риби. Люспите са ситни, много твърди и почти не могат да се отделят от дебелата му кожа. Главата е сравнително малка, с голяма, силно отваряща се уста със ситни зъби, но без кучешки. Очите са големи и оранжеви. Гърбът на рибата е сиво-зеленикав или тъмносив, понякога и кафеникав. Страните са по-изсветлени, като по дължината на тялото има отчетливи тъмни ивици. Броят на тези прикриващи хищника шарки е от 5 до 9. Гръбните перки са две последователни, почти една до друга, но отделни, с бодливи лъчи. Изобщо цялата риба е някак драскаща на пипане и необикновено бодлива, щом има шипове дори на хрилните капаци. Долните плавници и опашната перка са оранжеви, като само първият чифт зад хрилете е жълтеникав. Цветовете обаче не са абсолютна даденост – като при повечето хищни риби те силно зависят от особеностите на околната среда. Поведението на костура е лесно предвидимо. Той се храни само по светло. Сутрин на ята тръгва към плитчините, за да “закуси” в компанията на дребните рибки. Нощта обаче е прекарал в дълбокото. Придвижването обикновено е на стада, съставени от близки по размер риби. Така канибализмът се свежда до минимум, но ако два пасажа с голяма разлика в размера се срещнат, настава сеч. По-едрите парчета се движат по-предпазливо и се държат винаги на границата с дълбочина, което им вдъхва сигурност. Само най-огромните костури живеят самотно като в манастир в най-дълбоките ями, край камари от камъни и скали. Женските екземпляри са отчетливо по-едри от самците в пасажа. Освен денонощните миграции костурът предприема и сезонни пътувания. Есента при първите по-сериозни захлаждания костурите минават в по-дълбоки и топли води. Зимата прекарват в активно състояние и често именно те са най-многобройните риби при подледния риболов. Напролет преселението отново изкарва ятата костури към плитчините, където са и дребните рибки. Практически костурът е целогодишен въдичарски обект. Само в най-големите горещини той намалява вълчия си апетит, но привечер или по-рано сутрин се лови, дори и в юлските горещници.
Национален рекорд:Национален рекорд – от 1997 година костур с тегло 2,1 килограма.
Методи на ловене:
При неуспех в гоненето на други, по-ценени видове някои колеги са склонни да обвиняват костура за поразреждането на рибното население в нашите води. Това обаче не е коректно, то е все едно да обвиняваш лисицата, че не се храни с трева и гъби. Така че костурът не носи вина за присъствието си в някога пълните с какво ли не язовири. По-скоро някой навремето сбърка с разселването му и после се опита да препише това единствено на птиците небесни. Сега обаче въдичарите имат винаги резервен спасителен вариант с костура. Той може и да не е едър, може и да не напълни живарника, но поне тигана ще покрие. При това в студ и пек, независимо от конкретното време – дъжд, вятър и прочие. Костурът може да е истински преподавател по методите на спортния риболов. Той се лови дори на изкуствена муха с шнур. Но класиката при него е на плувка, най-често от подвижните. На дъно също няма проблеми, излиза стабилно. На блесна, на силиконов туистер, на малък воблер и дори на сафридски тип чепарета той може да налети. В подледния риболов обаче е ненадминат на стръв, на мормишка и на зимна планираща блесна. Енциклопедист като от тези от ХVIII век, спец в науката да дарява компания на закъсали въдичари независимо от постоянните им ругатни по негов адрес. И все пак при костура заради изразените му денонощни миграции имаме кристално ясно поставяне на неразрешимата основна въдичарска дилема – рибата да се чака да дойде или да се търси активно чрез смяна на дълбочината и местата. Отговорът на този въпрос е труден, но за костура като че ли е по-добре да изберем активното търсене на хищника във водоема.
Кулинарни качества:
Превъзходно, полупрозрачно месо. Ако можехме и да го научим сам да се чисти, но... мълчи, сърце. И така не се дере чак толкова трудно. Ако не искаме да го одираме, трябва да се чисти или на място почти жив, или след като го топнем във вряла вода. Ето защо повечето от въдичарите му съдират кожата, като да са ловджии трапери. После обаче остават едни миниатюрни филета, с бяло, чисто от кости и рибешка миризма месо. А ако и с количеството нямаме проблем, значи сме на прага на запомняща се деликатесна трапеза, за която студеното бяло вино е толкова важно, колкото и вълшебният вкус на изпържения костур в пикантната компания на орехов сос с лимон и чесън.
|