Миналата година с един приятел разхождахме кучетата през пролетта и той намери една костенурка. Кучетата дойдоха да видят какво сме намерили и продължиха да си тичат по полето и да си претърсват храсталаците. По едно време пойнтерката му се навря в едни обширни гъсти храсти и изчезна. Той вика, вика и след малко тя излезе тържествуваща с едра костенурка в устата. Апортира му я гордо и си седна до него както си е по канон. Умрях от смях.
Явно кучето толкова се стреми да услужи на стопанина си и да му се хареса, че с радост почва да ловува всяко добиче, което предизвика интереса му.

Разбира се, по време на ловния сезон си работеше само и единствено на дивеч, така че няма опасност да се развали. Иначе в града, по време на разходки прави стойки на гугутки и гълъби и като го питах не е ли вредно, каза че не пречи изобщо. Просто на кучето толкова много му се работи, че изпитва непреодолима нужда да ловува нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите