|
|
| Тема |
 Момчета, помогнете |
|
| Автор |
ДoнKиkoт (Не Кихот :-)) |
|
| Публикувано | 03.11.04 10:21 |
|
|
|
Да вникна във философията на този феномен, на този парадокс, на това явление - калибърът мини-магнум или бейби магнум.
Това, че дължината на гилзата им е 70 и по-малко мм (в някои случаи 67), би трябвало да означава, че могат да се ползват в обикновени (не магнум, грубо казано) пушки.
На кутиите на минимагнум патроните обаче, пише да се ползват в оръжия, тествани да издържат наляганията на магнум боеприпаси (с две звездички).
Лично аз, воден (или подведен?) от това, че дължината на гилзата е 70 и по-малко мм си позволих да изстрелям два-три такива с любимата си успоредка с петлета. Става въпрос за чисто ново оръжие, произведено уж със съвременни материали, не някаква антика с дамаскови цеви - не съм чак толкоз луд. За съжаление обаче, струва ми се, че не й понасят - появиха се леки наченки на пукнатинки на местата на спойките на мерната планка и на мястото на спойката на левия патронник... и се чудя и се мая - де ще му излезе края  . Да продължавам ли в същия дух и да видя кво ще стане или да се спирам.
Обобщавайки, да ви запитам за мнението ви - що за чудо е тоя патрон. Става ли според вас за стрелба в пушки с патронник 70мм (по книжка ясно, че не става) и защо, ако е със заряд, превишаващ възможностите на оръжията с такъв патронник, не е сложен в гилзи с дължина 76мм?
| |
| |
| 
|
|
