|
Сам видя силуета на господаря си осветяван отдолу от червената светлина на лавата. Стори му се пораснал, по-възмъжал от всякога. Изведнъж той чу звънкия му ясен глас:
— Дойдох — изрече той. — Но сега решавам да не върша онова, за което дойдох. Не ще го сторя. Пръстенът е мой!
След като изрече това, Фродо наниза пръстена на пишлето си. Цял живот страдаше той от малкия си размер. Едва сега, след това тежко и изнурително пътуване, той най-сетне се реши към най-рискованата стъпка. Така и така животът му се беше обезмислил от уморатра и комплексите. Цялото Графство го вземаше на подбив заради малката му пишка. Сладките хобитови девойки го отбягваха отдалеч, подхилвайки се в нежните си шепички, а малките хобитови гейчета го гледаха със съжаление и подозрение. Само Сам му остана верен докрая - единствен той ценеше вътрешната му красота по достойнство и го подкрепяше по трудния път на дребнопишковеца. И сега Сам видя как пишката на неговия господар буквално засия с червеникаво зарево и щръкна като шпалир. Яростен крясък проряза въздуха, последван от паническите ломотения, придружени с пръскане на слюнка. "Безценно, безценното, безценното ми..." повтаряше Ам-Гъл.. С един скок тойо се озова да Фродо, който за изненада на Сам никак не възнамеряваше да става невидим. Приведе се и реши да изтръгне "безценното си" с ръка. Ръката му обаче се подхлъзна по твърдата като бронз, щръкнала пишка на Фродо и така Ам-Гъл в усилията си да изтръгне "безценното" му направи една твърда, стегната чекия. От това пишката на Фродо като че ли стана още по-твърда и по-голяма, а пръстенът като че ли се напасна на увеличаната обиколка в основата и дори леко изтъня. Ам-Гъл изпищя панически, но тутакси се овладя и запази самообладание. Не разполагаше с никакъв инструмент, а ръцете го предадоха. В този момент злобна, но радостна гримаса премина по безформената му физиономия - "Да, безценни, да..." изломоти той като се приготви да прегризе достойнството на Фродо, което отново беше увеличило обема си видимо. Не намери начин да го захапе странично достатъчно близо до основата, за да може да освободи пръстена, за това реши да го поеме надлъжно и по този начин да го прегризе зад пръстена от един път. Щръкналия пишок на Фродо, който през цялото време седеше неподвижен с поглед зареян към светлото бъдеще, отново се оказа по-голям и главичката му се опря в небцето на Ам-Гъл преди да може да достигне пръстена. Липсваха му само някакви си два-три сантиметра. Тогава Ам-Гъл, събрал погледа си към пръстена, с ужас забеляза, че последния вместо да се приближава, започва лека полека да се отдалечава от взора му. Ам-Гъл панически изгърголи нещо, лигите му потекоха, улеснявайки намеренията му и той започна да си го набива в гърлото. Спря да си поеме дъх, беше спечелил ценни милиметри, когато играта започна отново - пишокът на Фродо неумолимо продължаваше да расте - и на дължина и на дебелина. На Ам-гъл почти му се откачи ченето, а пръстена съвсем се беше разтегнал и изтънял. Ам-Гъл се хвана с две ръце за главата и започна да я набива върху превърналият с в истински обелиск пишок на Фродо. Смаяният Сам гледаше тази сцена с увислано чене, буквално парализиран от изненада. С мощни тласъци Ам-Гъл се опита да си набие кура на Фродо възможно най-дълбоко в гърлото. Това продължи близо минута и когато Ам-Гъл вече беше сигурен, че е успял и се канеше да захапе основата на Фродовия кур с все сила, се чу най-ясния, висок и чист звън, който Сам някога беше чувал. Пръстенът не беше удържал на напржението и се беше скъсал. Този мощен импулс го беше превърнал в нещо като златна спираловидна стружка, която с ряз се беше забила в носа на Ам-Гъл прониквайки почти до мозъка му. В един кратък миг Сам видя тази златна спирала забита в муцуната на неподвижния от изненада Ам-Гъл. В следващия миг той загуби равновесие и леко се олюля назад, загуби стабилна почва под краката си и с тройно салто и един полувинт се заби в кипящата лава. Пенисът на Фродо стърчеше гордо като могъщ бор от възвишенията на Лотлориен. Беше усвоил възможния максимум от силата на пръстена. Сега вече Саурон можеше да дойде и да се опита да си я изсмуче обратно. Пред Фродо се отваряше нова страница на педерастията...
|
На ръба (кратък разказ)
