темата е стара, а форумът почти в летаргия както повечето останали в дира и не знам защо ми хрумна да продължа с превода от там откъдето е спряно. Естествено нито превеждам добре, нито стигнах до края. Но все пак каквото направих, направих.

Прилагам и оригиналния превод с който започна Eлф преди време. оцветен с лилаво. Ако някой друг се сети или ако аз се наканя и открадна някоя и друга свободна минута - може да го продължим...
+++

В рамките на Толкин домакинството Том Bombadil първоначално е бил холандскa кукла, принадлежаща на едно от децата на Толкин (дърводелец, Толкин, стр. 162; Grotta-Rurska, Толкин, стр. 101). Толкин-късно написал стихотворение за него, наречено "Приключенията на Том Bombadil," което публикува в списанието на Оксфорд през 1934 г., много преди написването на "Властелинът на пръстените" да започнеа. Когато Толкин решава да въведе Том в трилогията, се налага необходимостта да се промени всичко за него с изключение на перото в шапката му - от паун на лебедова крило, тъй като пауни не живеят в Средната земя (Толкин, писма, п. 318-19).
Много от читателите на "Властелинът на пръстените" приемат присъствието на Том в първата книга като излишна интрузия в наратива, която би могла да бъде пропусната без загуба. Толкин е бил запознат с техните чувства, и в част тяхната съдба е била правилна. Толкин пише в писмо през 1954 г., "... Много от тях го намират странен и наистина неподходяща съставка.
"В исторически факт го сложих, защото аз вече го бях измислил... и го исках като" приключение "на пътя. Но го запазих, защото той преставляваше иначе определни неща, които не биха били включени. "
Съдейки от тези бележки, критичните читатели са прави за произволното въвеждане на Том в историята, но въпреки това, както Толкин продължава, той умишлено (nonarbitrary) държи Том, за да изпълни определена роля, да предаде допълнително измерение.
В писмо, писано до оригиналната корекция на трилогията през 1954 г., Толкин разкрива малко за това, което Том може да даде на книгата като литературни роля или функция. Рано в писмото той пише, че "дори и в митологичната епоха трябва да има някаква загадка, както винаги има.

По-късно той добавя, че "Том не е важен за повествованието. Предполагам, че има някакво значение, като например, че всяка страна във войната на пръстена е бореща се за власт и контрол. Том в контраст, макар и много мощен, е отказал власт в един вид "обет за бедност," "естествена форма на пацифизъм." В този смисъл, Толкин казва, присъствието на Том показва, че има хора и неща в света, за които войната е до голяма степен без значение или поне с второстепенно значение, и които не могат лесно да бъдат нарушени или намесени по отношение на нея (Ibid., сс. 178-79). Въпреки, че Том ще падне, ако Тъмения Лорд победи ( "Нищо не би останало за него в света на Sauron," Пак там.), Той вероятно ще бъде "последният, както той беше и първият" (пръстени, 1:279).

.... съжалявам, но ме домързя да преведа и останалата част на текста, надявам се да можеш сам/сама да продължиш :)))
+++



Мисля, че когато опитваме да схванем какво има предвид Толкин тук, е много важно да се направи разлика между „загадка“ и „отклонение“, тъй като авторовият интерес в Том е свързан предимно с първото, докато читателското неудовлетворение изразява в по-голяма степен второто.
Отклонение (аномалия) е нещо дразнещо [слуха], нямащо нищо общо [с останалото], [нещо, което не уйдисва] ни в клин ни в ръкав. В този смисъл е лесно да се твърди, че спокойно би могло да се мине и без Том. Загадката (енигмата) на свой ред е нещо тайнствено и не[до]обяснено, главоблъсканица, нещо което изглежда дразнещо, несвързано и не на мястото си, но всъщност не е. Това [терминологично]разграничение е от първостепенна важност когато се опитваме да си изясним, защо въпросът за същността и личността на Том Бомбадил се повдига на три пъти в повествованието – два пъти от Фродо в къщата на Том и по-късно на съвета на Елронд. Ако няма отговор на този въпрос, значи Том е отклонение [от нормата]. Има ли такъв, както твърди Толкин, имаме и е загадка.

Отчитайки начинът по който Толкин изгражда „Властелинът на пръстените“ и особено старанията, които той полага за историческата спойка между действащи лица, предмети и събития, лично за мен би било немислимо да няма отговор на въпроса „Кой е Том Бомбадил?“ в самия текст на книгата. Мисля си че със сигурност, въпреки нежеланието си да го даде на читателите направо, самият Толкин знае отговорът много добре. Той винаги и много ревниво защитава всичко каквото е написал, включително грешките си. Когато е откривал нещо объркано в ръкописите си, Толкин по скоро е търсел и намирал посредством логиката на създадения от него свят, начин да обясни защо даден герой е допуснал подобна грешка или какъв особен смисъл може се крие в това, изхождайки от устройството на Средна Земя, отколкото просто да поправя написаното. Така грешно написана дума по-често е запазвана [уж] като илюстрация за местен диалект, вместо да бъде поправяна. По подобен начин се решават и проблеми с името или самоличността на даден герой. В историята на Средната Земя например се срещат двама Глорфиндел, единият който загива в бой с Бларог през Първата Епоха, а другият, дава коня си на Фродо, за да се добере до Ломидол. Това било ако не проблем, то най малкото необичайно и наложило специално внимание от страна на Толкин, т.к. най-общо всеки елф носи неповторимо име. Вместо обаче просто да преименува единия от двамата, Толкин просто решава, че те са една и съща личност, претърпяла прераждане, колкото и необичайно да било това измежду елфите по принцип. В последствие той посвещава известно време за изследване на религиозните предпоставки на този особен случай. (Becker, Tolkien Scrapbook, pp. 92-93).

Като имаме предвид този общ принцип следван при създаването на трилогията, аз твърдя, че:
(1) би било немислимо за Толкин да повдига на три пъти въпроса за самоличността и природата на Том без в същото време неотклонно да обмисля и търси отговор на проблема и че:
(2) дори да не е искал да издава на читателите отговора, защото е считал загадките за важни, той все пак би оставил някакви улики за онези, които биха искали да преследват решението по начина по който самият той преди това го е правил. Останалата част на това есе е посветена на изс;едване на тези улики. И макар доказателството да е косвени аз вярвам, че е убедително.

Още с публикувания 1968 г., сборник „Толкин и неговите критиците“ под редакцията на Нейл Д. Исак и Роуз А. Зимбардо, Том Бомбадил повсеместно се тълкува като „Природен дух“. В този сборник, Едмънд Фулър твърди, че той е: „невъзможно да бъде класифициран по друг начин освен като първичен природен дух“ (стр 23.) Според Патриша Майер Спекс, Том носи градивна природна мощ и „ е в най близки духовния общения с природните стихии и черпи сили от самата земя“ (стр. 84)
Р. Дж. Рейли счита, че Том е „стихийно божество на растежа“ (стр. 131) и твърди, че „когато Том Бомбадил говори, все едно самата природа го прави – без да се влага разум и следвайки единствено инстинктите за живот и растеж. (стр. 139). Това разбиране за Том като за стихиен, природен дух и олицитворение на самата природа се налага като водещо след това. Рут. С. Ноел в Митология на Средната Земя, издадена 1997 в навярно най дългото и обстойно разискване за него, започва със забележката, че „Том Бомбадил е образ, каквито са Пък или Пан, природен бог, в умалена форма, полушеговита, полубожествена (стр. 127) и стига до извода, че Бомбадил И Голдбъри са явно олицетворение на неосквернената от хората земя, подпомагана от невидима, но могъща сила, въплъщаваща едновременно опасността на дивата природа и възможността й да служи на Човека." (стр. 130). Ан К. Пети в „Единствен [пръстен] да ги подчини“, издадена 1979г., обобщава всичко по-горе с изявлението, че Том е „природно божество в най чиста форма“ (стр. 38).

Доколкото мога да определя, доказателствата в текста на идеята, че Том е природен дух е дискусията за него на съвета на Елронд. И по специално следната забележка: „ Той няма силата да се опълчи на нашия Враг, освен ако това не е присъщо на самата земя“ и „… очаквайки промяна, сега уединен в парче земя с граници макар невидими, които той определил е и няма сам да ги претъпи(Властелинът на пръстените 1:279). Подозирам, че съдейки по втория откъс, много хора приемат, че Том като природен дух, е постепенно стеснен в ограничените предели на Старата гора. Въпросният откъс обаче не свидетелства за такова нещо. Ограниченията с които е обвързан Том не следват границите на Старата гора. По-скоро те са наложени от самия него. Още повече - откъсът не посочва, че той не може да премине отвъд, а само че няма да го направи. Твърдението, че той не може да наруши границата всъщност противоречи на известните факти.: Том често навестява фермера Чудоум, в Мочурището и предполага се в миналото е правил подобни посещения и на други "down from days hardly remembered" ("Bombadil Goes Boating" и „Властелинът на пръстените, 1:143). Що се отнася до първият откъс, той не посочва дали Том въплъщава или притежава силата на земята. Откъсът е двусмислен. Изразът: „Тим не умее да кара толкова далеч, освен ако на това не е способна колата му“ не означава, че Тим е кола. По подобен начин фактът, че Том няма силата да се противопостави на Саурон, не означава непременно, че [в] земята няма такава мощ. Ще поднеса по читаво обяснение по нататък.

Възможно е, теорията на природния дух да е била поддържана толкова продължително просто, защото никой не е успял да измисли друга. Да вземем тълкуването за Том Бомбадил на Джаред Лобдел в „England and Always „ издадена 1981. Заявявайки, че Том е „най-несполучливото явление“ в трилогията, той продължава:

„Взет сам по себе си – той би бил дух на естеството,…, но той не може да се разглежда самостоятелно… Той не е неутралният джин на земята, понеже той е ограничен в една част от нея… Той очевидно е човек т.к. не е елф, джудже, ент, полуръст, нито представител на някоя от падналите раси, но той не е и човек от Запада. Бих предположил, че външния вид би могъл да се запази ако го приемем за ангел, за магьосник от различен от този на Истарите (или маяри - Саруман, Гандалф, Радагаст, Алатар и Паландо), орден, или за бог, но във всеки от тези случаи ще изпаднем в противоречие с Толкиновата митология.“ (стр. 62-63)
В крайна сметка Лобдел стига до извода, че Том е отклонение: „Въпреки, че го намирам за аномално създание, аз бих могъл да го впиша някак си в религиозната доктрина и пантеона на Толкин, но при всяко положение с не лекото усещане, че правя всичко това, „мир да има“ или по друг начин казано „от мен да мине.““ (стр. 63).

Бих се съгласил, че Том не е природен дух, човек, елф, джудже, полуръст, но не разбирам защо Лобдел отрича възможностите Бомбадил да е ангел или бог т.е. по смисъла на Толкиновата митология маяр или валар. Знаем от „Силмарилион“, че Ороме в древни времена е ловувал в Средната земя, че Улмо е имал вземане-даване с елфите там, че Олорин живее невидим сред елфите преди да стане [известен като] Гандалф, а Мелиан прекарала немалко време в Белерианд, заедно с Тингол. Т.е. имаме повече от достатъчно примери за спорадични посещения на такива същества, понякога водени от спонтанни или съвсем егоистични подбуди.

Още повече, че Толкин прави някои и други литературни връзки за Том, които подсилват тезата за неговата божественост. Първо: както Ноел отбелязва (Mythology, стр. 128), Толкин в "Bombadil Goes Boating", Толкин прави препратка към една история от Древната Еда (старите предания) за Один, едно от най могъщите норвежки божества, свързвайки го по такъв начин с Том. Второ, в "In the House of Tom Bombadil", Голдбери отговаря на въпроса: „Кой е Том Бомбадил?“- с простото: „Той е.“ (Властелинът на пръстените, 1:135) . Съгласно терминологията на средновековната философия, това би означавало, че „съществуването“ е определяща характеристика (предикат) на Том Бомбадил и следователно той е бог. Макар Толкин да отрича това внушение в свое писмо от 1954 (Писма стр., 191-92), казвайки, че Голдбери, както и Том по късно, просто посочват един аспект относно природата на именоването, аз продължавам да бъда обсебен от тази забележка.. Така както препратката към Один, не ни позволява да заключим [автоматично], че Том е Один, така и позоваването на средновековната философска терминология не следва да се тълкува като криза в Християнското богословие. Макар отрицанието на Толкин категорично да премахва възможността Том да е Илуватар, според мен това далеч не изключва възможността той да произлиза от Мисълта на Илуватар, т.е. да е валар или майар, поради това, че не намирам никакво теологично противоречие в това „съществуването“ да е предикат на една [или друга] част от Бог.

В крайна сметка, разполагаме с песнопенията на Том. Невъзможността на Том да разчлени пеенето от другите си дейности – говорене, ходене, работа, предполага, че това, по един особено всепроникващ начин е изключително основополагащо към неговата същност [и съществуване], отличавайки го от всички други същества, с които се срещаме в трилогията. Магьосниците например, които са Маяри, припяват (в съвременния смисъл на думата), вместо просто да пеят и никога не го правят несъзнателно. Непрекъснатото пеене може да е знак за високия стут на Том. В края на краищата, целият свят е създаден от една група певци, Свещените, някои от които стават в последствие Валари. Второ: основната песен на Том структурно се отнася към песента на Леголас, „Песен на морето“ („Властелинът на пръстените“ 3:234-35), което предполага възможността песента на Том да е изопачена версия на някога обща за тях музикална творба от най далечния Запад. Трето: песните на Том, макар видимо смехотворни и безсмислени могат сами да управляват отделни стихии и други неща в гората. Когато научава, че Върбалан е причината за проблемите на хобитите, Том отговаря: „…това може бързо да се поправи. Аз знам как да го настроя.“ (Ibid., 1:131), което според мен звучи долу – горе като „…лесна работа. Мога и ще оправя проблема веднага“. Това е един вид знание, присъщо за един Валар, който пее „Музиката“, а пеенето би следвало да е естественият начин за практическото му приложение. Макар това обяснение за пеенето на Том да не е в хармония с разпространената теза, че Том е нерационален, тя не е в противоречие с характеристиката на самия Толкин за Том направена в две писма от 1954г., в които последният се свързва с чисто научното изучаване на природата. Толкин пише:
„… [Том] е следователно ‚алегория‘, образец, характерно въплъщение на чисто (истинно) Естествознание: Дух, който ламти да познание другите неща, тяхната история и природа, защото те са ‚различни‘; напълно, и изцяло незаинтересован от ненаучни знания: не Скотовъдство и Селско стопанство, а Зоология и Ботаника, а. („Писма“ стр 192), вж също и стр. 174.)

Илюстрирайки стремежът към строго научното знание, Том едва ли би могъл да се нарече „нерационален.“ Още повече, че чистотата на Том струи от стремежът му за възхита към нещата такива каквито те са, без да властва или да упражнява контрол върху тях. Първото е цел на чистата наука, докато второто е основната задача на приложното знание. Познанията на Том за природата му позволяват да я управлява, ако е наложително, но доколкото това не е негова цел той е по-скоро сроден с познанието, отколкото с инженерните науки.

Ако приемем твърде буквално забележката на Том, че „той е бил тук преди реките и дърветата, преди първата дъждовна капка и преди първия жълъд“, („Властелинът на пръстените, 1:142), то неговите думи биха означавали че е бил в Средната Земя когато пристигат Валарите, или просто, че той идва там като един от тях. Забележката му, че той „помни когато тъмнината под звездите не е била страшна – преди Мрачният господар(владетел) да пристигне Отвъд“, се отнася към времето преди Моргот, първоначалният Мрачен владетел да се превърне в ренегат – времето, когато „старите“ или първоначалните звезди били сътворени. Т.к. светът по това време е бил незавършен и никой освен Валарите не живял на земята, трудно е да се повярва, че Том е нещо по-различно от Валар.

Остава за превод – повече от половината ;); започвайки с:
+++
One interesting hint that Tom is a Vala may be tucked away in the confusing claim that Tom is "the oldest" even though Treebeard is at the same time supposed to be "the oldest living thing that still walks beneath the Sun." ...

Редактирано от Nerv на 18.11.13 20:31.