|
Превод на поемата
МИТОПEЯ
Посветено на този, който каза, че митовете са лъжи без стойност, макар и 'изречени през сребро'
Филомитус до Мизомитус
Дърветата поглеждаш, но не виждаш нищо в тях
(а дървото е 'дърво' що превръща се на прах);
крачиш важно, по земята тъпчеш с крак,
а Гея просто камък е в космическия мрак -
звездата е звезда, материя, окръжност
уравнения, математическа повърхност
сред пустото пространство на всемира,
в което атоми обречени са да загинат.
Пред волята на Господ прекланяме глави,
но промисълът Божи не разбираме, уви.
Процеси сложни случват се и времето лети
от начала забравени до наши дни.
И подобно на зацапан със мастило лист,
със букви, графики и цвят петнист,
изникват образи безброй - красиви,
зловещи, бледни, и дори мъгливи;
всяко чуждо, но и по произход близко,
било то твар или магаре породисто.
Бог създал е скалните скали, дърветата дървесни,
земята земна, звездните звезди небесни;
човешките човеци - или странните създания,
възприемащи света чрез нервни окончания;
морските талази, бриза хладен и мъглите,
зелената трева и гордата осанка на орлите;
също гръмотевиците и говедата преживни,
зверовете, птиците и червеите противни -
те всички по отделно във ума се пазят,
макар че някои с други имена се казват.
Дърветата били са без названия преди
речта човешка така да ги определи
със думи - слабо ехо на далечни дни,
мъглив, неясен образ на света преди.
Не са и запис, нито снимка избеляла,
обожествяване или присъда вяла,
или отговор на чувства непризнати
разбудили се от движения познати
в живота и смъртта на зверове, звезди -
пленници свободни зад невидими стени.
Тез, които на опита се оповават
и в разума сърцето разпознават,
те открили в себе си велики сили -
станове вълшебни що са скрили -
и изкусни крепости в ума съзрели,
светлина и мрак в едно те вплели.
Звезди не вижда тоз, що в тях не различава
живото сребро, което като пламък сгрява
и със ехото на древна песен продължава
да гори, макар и музиката да е спряла.
Небесна твърд не вижда той, а само бездна,
що лишена е от мит, легенда и надежда;
земята също мъртва е освен за оногова,
що вижда в нея родна майчина утроба.
Сърцето на човек не е обвито от лъжи
щом мъдростта всевишна още там лежи
и помни я. Макар отдавна да е отчужден,
човек не е изгубен, нито променен.
Прокуден - да, но не от трона повален;
одежди кралски пази той за сетний ден;
властта творец да е, която притежава,
чрез артефакти празни да не обругава.
Човек, под-творец и лъч от бяла светлина,
що пречупена прилича някак на дъга
с безброй нюанси, които не престават
да се съчетават и сред нас да се предават.
Света изпълнихме със духове и божества
и храмове издигнахме от мрак и светлина,
посяхме дракони и ходенето по жарава
това бе в правото ни, което продължава
да бъде нашата свободна воля да творим,
по образ и подобие на Бог един.
Да! Предем "мечти напразни" за да покорим
боязливите души и грозен Факт да победим.
Желанията, мечтите - откъде се появяват,
и как добро от зло се различават?
Желанията не са безплодни и не напразно
сбъдват се - а болка и страдание заразно
са желани само от онез що зло питаят
и единствено война и подчинение желаят.
Ужасяващата истина обаче е една и тя е,
че Злото в хорските души се крие, Злото Е.
Блажени са онез души, които злите сили мразят;
които в сянката им черна своите двери пазят;
които не ще поискат милост, и зад тежък стан
позлатени бойни знамена ще изплетат с плам,
които на предците ни във някой ден далечен
надежда, вяра ще дарят преди покоя вечен.
Блажени са онези люде от рода на Ной
над ковчезите си що се трудеха в студ и зной
и се впуснаха без страх във бурните морета
да търсят пристана на елисейските полета.
Блажени са онези, които легендите измислят
и които митове със руни тайнствени изписват.
Те съвсем не са забравили покрова на Нощта
и не ни подбуждат да избягаме във дън земя
към острови на икономическо блаженство
като тези що се впускат в долно декадентство
и ценят производството машинно пред труда,
що живеят изкушени дважди от една лъжа.
Острови видяха, но бяха те прекрасни и красиви,
а тези що ги следват трябва да са предпазливи.
Видяха те Смъртта и поражението коварно,
пред лицето страховито не побегнаха безславно,
но често във победа повеждаха сърцата
и със легендарен огън осветяваха лицата
на светло Настояще и мрачното Било
със пламъка и вярата във нещо по-добро.
Ако можех, бих желал със менестрелите да пея,
с трептяща струна в мрака светлина да влея.
Бих излязъл със моряците в откритото море,
които с вълните борят се и следват своето сърце
и които към брегове далечни плават устремено,
Запада решени да достигнат непременно.
До сетния си час с другари верни ще остана
съкровище оскъдно в крепостта да браня.
Живота свой бих дал за оня крал далечен,
чийто образ във монети златни е изсечен
и за който клетва смъртна аз съм дал
да браня в името на Онзи що ме е създал.
Не бих вървял с приматите ти прогресивни,
що поглъща ги тъмата с челюсти противни
и към бездната отправят се с техния прогрес -
ако не дай си Боже той не свърши още днес -
и не следват още същия безплоден път
ако писано им е било това да разберат.
По твоя път безлюден аз не ще вървя,
наричайки нещата със практични имена,
където няма място за изкуство и творби,
които с вдъхновение изпълват нашите души.
Пред Желязната корона аз не ще се преклоня
и златния си скиптър на творец не ще строша.
В Рая съзерцаваме светлината на Деня безкрай,
но ще видим осветените от нея и комай
отново образа на Бог ще видим някой ден,
който в огледало изкривено днес е отразен.
И гледайки Блажената земя ще видим също,
че всичко що се случва на човека е присъщо.
Спасението не се променя, нито заличава
децата или куклите, двора или градинаря.
Злото ний не ще съзрем, защото то лежи
не в образа на Бог, а в уродливите очи;
и не във извора, а в избора да съгрешим;
и не в насъщния, а във глада неутолим.
В Рая те вече не се криворазбрани
и творбите им с лъжи не са постлани.
И тъй, поетите не ще умрат и ще творят,
окичени с венци от слава те ще продължат
да свирят песни неуморно и да вдъхновяват
поети млади що избрали са да сътворяват.
Повече за поемата можете да прочетете тук:
|
Митопея
(philomythus)
