това, което се опитвам да кажа по-горе е, че намеренията и деянията трябва да се сумират и да се оценява сумата, а не някое от двете поотделно

по този начин не можеш да имаш проблем в случаи когато някой се опитва да направи добро, но причинява вреда - ако разглеждаш нещата отделно то или 100% ще му простиш заради намерението или 100% ще го осъдиш заради действието, само в комбинирания вариант съизмерваш това, което се опитва да постигне, вадиш от него това което е причинил и получаваш точна оценка.(

това с удоволствието не е толкова размиващо примера - това не е удоволствие АЛТЕРНАТИВНО на съществуващите при нормалните хора, то е допълнително, в сми - не можеш да кажеш, че това е единствения начин да си достави удоволствие. това не е като да кажеш, че лъвът просто не може да яде трева, щото нашия обект определено има избор (освен ако не защитавате философската позиция, че човек е точно такъв какъвто е излязъл от поточната линия и не е възможно да се промени ни най-малко (което е просто невярно))
все пак говорим за хора, за човешки същества същите като тези, които бихме дали за пример илюстриращ и идеята за доброто. не става въпрос за някакви абстракти построения, реципрочни на нас като същества! имаме една и съща база и примери за това, че от нея може да има развитие в различни посоки, а също историята пази и доволно количество примери за трансформации след това и от двата вида, така че никое състояние не е окончателно (освен смъртта вероятно), което пък дава смисъл и на оценките за добро и зло. ако не можеше да има избор и промяна, не може да има и вина за злото, но когато можеш да вземаш решение, носиш и отговорност за него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите