|
FRAGMENTA HISTORIAE ORCUM
Шест са причините поради които авторът намира за изключително актуално изучаването на историята, произхода и културата на орките.
1) Първо, защото това е една от най-древните и устойчиви хуманоидни раси в Арда. Според една от версиите на Елфическите текстове (The Earliest «Silmarillion»: Sketch of the Mythology = HME IV/2 /Fr.68/) това е най-старата от расите на Средната земя.
2) Второ, защото орките през цялата история на Арда са били основна опора на “тъмните владетели” – Мелкор и Саурон. Като при това тази позиция те получават по-късно (в началото в това качество са се изявявали ранните мелкорови -Уванимор, към които орките не се отнасят, и които той продължава са използва успоредно и по-късно), но появявайки се на сцената орките заели тази позиция и не я напускали до края на третата епоха. Какво ги е направило така незаменима и практически монополна опора на “Мрака”? Текстовете нито задават нито отговарят на този въпроси. Както знаем нито руските билини, нито другите легенди и приказки по силата на своята жанрова принадлежност не се занимават с социалната и военната организация на митичните си врагове /монголи, татари и пр./.
3) Защото, толкиновскити източници , по отношение на историята на всички останали раси са доста единодушни, но стане ли въпрос за орките започват да съскат, пръскат и се разпръсват като капки вода по горещ тиган. Броят на различните варианти и възможности е направо изключителен – че са твари създадени от камък, че са човекоподобни животни научени да говорят, че са покварени и променени елфи, или още повече – покварени и изменени майари – да, самият Толкин прави това предположение редом с всички останали. Времето на появяването на орките е също така проблематично – според една версия те са се прояви преди пробуждането на елфите, според втора много скоро след и малко преди гибелта на Дърветата, по третата – малко след гибелта на Дърветата и завръщането на Мелкор в Арда, според четвъртата ... Сам Толкин се е опитал в няколко мини трактата написани pro domo sua, да внесе ред в тази проблематика, използвайки системата на напълно теологически разсъждения, но въпреки това до никакви окончателни резултати не достига.
*А да не говорим за тоталния разбой по отношения на способностите на Мелкор – от отрицанието, че може да култивира в расата наследствена агресия /което го може всеки кучкар/ до признанието, че е способен да сътвори Саурон Gorthu/Thu, т.е. да създава майари: Вut others say that this is the black shadow of Thu, whom Morgoth made, and who escaped from the Battle Terrible, Quenta, §19 in Q II version!
Ще си позволя да изложа една собствена теза: цялостно системата на елфическата митология се базира върху изначалното и ясно различие на расите, създадени едновременно и независимо една от друга, съхранявайки това различие вкл. в метафизическите компоненти каквато е душата т.е. даже душите на елфите и хората са разнопородни и не могат да се смесват (по мнението на Хитлер под повърхността на физическото сходство евреите са по-отдалечени от арийците от редица животни). Даже във Властелина, който всъщност е писан от хобит, с поразително постоянство се коментира принадлежността на персонажите съм “висшите” или “нисшите” разновидности дори и в пределите на една раса. Орките от своя страна най-вероятно са се формирали именно като смесена раса, който процес не би могъл да намери отражение в елфическата митология тъй като е извън нейния модел.
4) Защото орките демонстрират поразителна и почти уникална за Следната земя антиидеологическа устойчивост. Всички останали раси имат представители на едната или другата страна или такива, които са неутрални. При орките наблюдаваме следното. Те служат на различни господари- Мелкор, Саурон, Саруман, на тварите на Мелкор, но даже като слуги, както казва самия Толкин, запазват способността да се отнасят критично към господарите си и просто да им се подиграват. Знаем за орки, които постъпват на служба към джуджетата от Нарготронд, които не признават властта нито на Манве, нито на Мелкор (HME 2/4). Освен това много орки през различните епохи живеят като независими общества без да служат никому. Единственото за което никъде няма да прочетете е, че е съществувал дори и един орк, който да е преминал на страната на “Доброто”, да е сключил договор с негов представител за материална изгода или лични убеждения. Дори и Мелкор и Саулон да могат да сключват договори с “добрите” орките – техните собствени слуги не биха ги последвали. (В един от тези мини трактати Толкин се пита имат ли орките шанс за спасение и опрощение от страна на Илуватар и не изключва възможността за положителен отговор, друг е въпроса искат ли орките подобно опрощение?)
С други думи единственият принцип в живота, към който орките се придържат дори и с цената на живота си е тоталната враждебност към всяка сила, която претендира да има монопол върху Абсолютната истина, а в света на Толкин такава сила освен Еру и Валарите няма. За разлика от тях Мелкор, лично, нищо трансцедентално и ирационално не предлага. За своите последователи той е не Абсолютното божество а господар по силата на някакви егоцентрични и договорни отношения – защото дава нещо хубаво, или наобратното – обещава нещо много лошо. Саурон за своите също не е божество а по-скоро нещо като могъщ водач. Нима ще срещнете в Арда друга раса, който в основата на своето съществуване да има толкова устойчива и несъкрушима вяра в принципите си?
5) Защото сумарния “художествен образ” на орките от Силм и Властелина влиза в противоречие с “историческите” характеристики, съобщавани ни от същите текстове. От съществата изобразени във властелина не може да бъде събран и кръжок по хорово пеене, а какво остава за цяла армия? А говорим за расата, която е създава поколения войници воювали за Мрака хиляди години? Американците имат следния виц “Колко орки трябват за да завинтят една крушка?” Отговор “Николко. Колкото и да са ще се избият и няма да има кой да завие крушката”. Лесно забележимо е, че този виц се отнася не толкова за орките като раса а за техния митологичен “модел”. Все пак именно на орките големите клечки възлагат практически цялото изпълнение на своите планове, правят ги монополни агенти по изпълнението на всички задачи. Що се отнася до магията/контрола със някакви сили, с тях не може да се обясни многовековното съществувание на независимите орски племена и всички войни които те доста успешно водят.
Шаграт и Горбаг приличат по-скоро на пародия на дребни офицери от Съветската армия, които имат горе-долу същия коефициент на съвместна полезност. Но съгласно някои пасажи на Толкин елфи и хора били “обръщани” към тъмната страна (cf. Fr.26), а хората дори попадали под тяхното културно влияние и изучавали езика им (Fr.100c). Как си представяте тези двамата да “обърнат” някого или да предизвикат у някого желание да учи езика им?
Но чудесата са пълни що се касае до външния вид на орките. Цялостно тя се описва като страшно уродлива, а на едно место Толкин дори ясно описва в какво по-точно тази уродливост се състои: орките имат монголоиден облик, и то онази характерна за монголоидите външност, която е особено отвратителна за европееца
писмо 210, §19: «За орките е казано, че те са груба пародия на хората и елфите. Те са ниски, криви, жълтокожи, със сплескани носове, широки усти и тесни очи. В тях се виждат доведени до крайност най-ниските и отвратителни черти на най-неприятната (за европееца) разновидност на монголоидния тип ». Доста печално е известието, че монголоидите притежават “ниски и отвратителни черти” и би било интересно какво мислят по-въпроса хората от източна Азия или една трета от земното население.
Самите орки едва ли биха се обидили от това защото, сигурен съм, биха предпочели да изглеждат добре в очите на някоя малка китайка отколкото за един стар английски професор с лула, а що се отнася до способността на орките да ценят женските прелести и това го има (Fr.58, l.2131-2133), а що се отнася до гей-пристрастията засега подобни данни не са открити.
И така, би трябвало страшните уродливи мутри на орките да бъдат лесно отличими от останалите физиономии в средната земя. В такъв случай защо във Властелина, Фарамир срещайки хобитите и дълго разпитвайки ги, непрекъснато се опитва да установи дали те не са орки и накрая решава, че не са тъй като маниерите им не са оркски, и речта им не е орски а от Фродо се “носи” нещо елфическо («Faramir still speaking to Sam: 'But you have not the manners of orcs, nor their speech, and indeed Frodo your master has an air that I cannot ..., an elvish air maybe'»). Още по-весело е описанието на Пипин в каноническия Властелин: “Но как те /роханци/ ще разберат, че не сме орки? Не мисля, че те някога са чували да хобитите!” (The Uruk-hai). В същия вариант Фангорн признава, че само по външността би взел хобитите за малки орки и едва чувайки речта им разбрал, че това не е така: «But if I had seen you, before I heard your voices - I them: nice little voices, /.../ if I had seen you before I heard you, I should have just trodden on you, taking you for the little Orcs» (Treebeard).
Нима е възможно външността на хобитите не е достатъчна за да може наблюдаващия с един поглед да ги отличи от орките? Дали пък описанията не са попрекалили в “краските” за уродливостта на орския външен вид?
Продължението следва. Автора ще го цитирам следващия път, че не виждам къде го записах, сори
Jesus Christ looks like me.
|
FRAGMENTA HISTORIAE ORCUM
