На мен все пак ми се струва, че не можем да изкараме Валарите садисти заради тая работа с унижението. Те просто имат различно мислене.

Значи ситуацията е такава: Big Bad е заплашен с окончателно побеждаване. Отиваме да го вземем и той пада на колене и ни се моли да му дадем последен шанс, обещава че се е покаял и че ще се поправи, и ни уверява, че ако го вземем с нас, ще ни помогне, като здраво работи да поправи злините, които сам е причинил на света.
Какво вижда Манве? Вижда един покаял се, който моли за прошка. Вижда възможност да излекува света с негова помощ. Манве не може да съобрази, че това е поза, и въпреки несъгласието на други валари, изпълнява желанието на Мелкор.
Какво виждат останалите? Мелкор казва, че се покайва, но не е много ясно дали наистина е така. На това отгоре, това е типът, дето до преди малко е бил Враг Нъмбър Уан, и не може току-така да плеснем с ръце и да се прегърнем с него.
Затова на Съвета на Валарите Манве не може да прокара решението си за окончателна прошка, защото останалите не са убедени в искреността на Мелкор и все още изпитват недоверие към него.

Какъв е начинът да се провери дали някой наистина е "станал добър" и дълбоко се покайва за злините си? Ами няма много начини да се удостовери това със сигурност. Но една възможност е наистина да го поставиш в положението на слуга. Смиреният човек би понесъл унижението си с радост и леко сърце, защото смиреният се е отрекъл от гордостта си, която е била източник на неговото зло. Той би възприел ниското си положение като възможност да изкупи грешките си. Като справедливо, или дори като твърде меко, наказание.
Ако пази някаква гордост, която го озлобява, то това означава просто, че не се разкайва искрено. Защото може ли ти да окепазиш цял един свят, да надробиш сума ти и попари, и после, като твърдиш, че се разкайваш за това, да не се чувстваш ти самият омърсен и омерзен от собствените си дела, да не добиеш поне мъничко самоомраза, която да ти казва, че в момента заслужаваш много по-лоши неща от това да бършеш прах и кърпиш чорапи...

И така, искрено разкаялият се е смирен, а смиреният не би се озлобил от това, че е поставен в ниско положение; не би го чувствал като унижение, а като справедливост или дори като благосклонност. Защото знае, че мястото му всъщност е още по-ниско.

Според мен Валарите смятат разкаянието на Мелкор за реална възможност, така че наистина му дават шанс. Те не мислят за това, че ако не е искрен, си създават още по-озлобен враг.

a wee little girl with a can of gasoline