|
|
| Тема |
 Верността или Достоевски и Толкин |
|
| Автор |
Yassen () |
|
| Публикувано | 20.06.04 21:30 |
|
|
|
Най-често се сравняват Достоевски и Ибсен. Така ще го срещнете дори при Бердяев. Мнозина са сравнявани с Толкин, ала с кого е сравним Толкин...?!
Основната тема на Фьодор Михайлович е Страданието и неговото оправдание. Именно Страданието води героите му до падение или величие; един върна на лудостта и само един умря стар и честит...
Различно страдат синовете човешки. Повечето за себе си само, някои и за близките си и малцина за всички, но не за себе си. И блажени са последните, ала горко им на тази земя...От тях малцина съумяват да запазят жив в себе си завета на верността, останалите поглъща тъмната бездна, защото без верност сме като кораб без капитан. Страданието ги побеждава, променя и в крайна сметка се умъртвява духът и неспособен е вече да твори светлина...И не е странна съдбата на Разколников и Митя Карамазов, не е!
Не са малко тези, що тръгват от състрадание и обич към рода човешки, а завършват като безумци и служители на най-низки страсти. В тъй незаслужено пренебрегвания си роман "Юноша" Достоевски ясно рисува два образа поели по един и същи път. В края на историята единият вече не е човек, другият се спасява. Разликата между двамата е верността...
Проф Джон Роналд Руел Толкин е прозрял това. И е може би единственият истински последовател на Фьодор Михайлович Достоевски. Дори имената им стоят красиво заедно...
Приел напълно думите на княз Мишкин, че 'красотата ще спаси света' Толкин рисува свят, който изрича нов завет - 'Страданието ще спаси света'. Парадоксално, но ослепяващата Духа Красота на Силмарилиона идва именно от факта, че героите му, дори Боговете му са надарени с тази особена дарба и Благодат - свободата доброволно да страдат според собствената си мяра за добро и зло.
Но какво различава съдбите на синовете Феанорови от тази на потомците на Финголфин и Финарфин? Какво различава Боромир и Фарамир?
Всички те страдат. Надарени са със сила и воля. Желаят доброто на Арда и не скъпят живота си за Нея. Ала делата на едните служат на целите на Онзи и дори най-величавите от тях носят разруха...
Различава ги верността. Верността породена от Благодарност пред идеите и идеалите, що изграждат лика на Красотата. Различава ги Преклонението. Различава ги Доверието, че и най-злочестата участ си заслужава щом служи на Обета споил сърце и мисъл и Небе в едно...
И други са методите породени от Мотива да пазиш и съхраняваш неподозираната Красота на Творението. Защото Я въплъщават в себе си.
Потриса прошката и Любовта на Лутиен Тинувиел в думите й към Кархарот: "О, скръбно заченат дух, потъни сега в мрачна забрава и забрави за малко ужасната участ на своя живот". Потриса саможертвата на Финрод Фелагунд оставил безсмъртие и кралски жезъл в името на клетвата към един мъртъв баща. Както и безумния подвиг на Финголфин "предусетил (или поне тъй му се сторило) пълния погром на Нолдорите и неминуемата гибел на всички техни родове..."
Срещу валар се изправя елфът Финголфин. Какво му дава тази мощ и мъжество, та не е смачкан с първия замах на Гронд? И нима охотно приема двубоя Мелкор? Не! Страх и съмнение раздират черното му сърце, защото верността е извор на сила, отъждествяваща Океана и Потока, Небето и Земята, Бога и Човека. И всеки подвиг е плод на движение по този мост и мостът е надежден и широк, дорде следва Сърцето Красотата...
***
Най-красивите песни на елфите и хората са и най-трагични. Защото само Страданието подтиква към дела величави, извършени от тези що са верни и чувстват непреривно, че самата Красота е в Страданието. Страдание породено от доброволното приемане на отговорност за "всяка пролята сълза по целия свят".
Елфите не са сами,
щом Ви има Вас!
Ясен
Красотата ще спаси света...
| |
| |
| 
|
|
